Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

После затвори телефона и отиде да играе голф, като по този начин прилапа седем нови работни места в сферата на вентилацията и климатизацията.

Това обаче беше последното, което направи, преди да го уволнят за неявяване на работа и някои други неща, които Бьорие Екман бе принуден да си измисли, за да се отърве от него. Донякъде беше жалко, тъй като момчето всъщност страшно го биваше да намира работа на хората. И продължи да го прави до последно предвид факта, че с освобождаването му се освободи и работно място в Агенцията по заетостта в Тебю. Бьорие Екман веднага задейства връзките си, за да се погрижи мястото да бъде заето от човек с различни виждания от тези на предшественика му. Най-важни бяха структурата и статистиката, за да могат политиците да следят как изглежда ситуацията с пазара на труда. С луди глави като току-що уволнения служител винаги имаше почти стопроцентов риск тримесечните прогнози да не отговарят на реалността. Грешните прогнози бяха най-доброто, на което можеше да се надява политическата опозиция, следователно най-лошото, на което можеше да се посвети един независим служител в държавна институция.

От само себе си се разбира, че една записана черно на бяло прогноза не може да се нагоди към реалността чисто и просто защото вече е записана. Следователно реалността трябва да се нагоди към прогнозата. Според Бьорие Екман тази истина важеше за всичко освен за времето. Него го ръководеше Господ, и то с особено твърда ръка, за отчаяние на служителите в метеорологичната служба в Норшьопинг35. Отново и отново се случваше метеоролозите да предрекат слънчево време, а Бог да реши да вали дъжд. Бьорие Екман настръхваше при мисълта да му се наложи да работи на такова място, но в същото време го привличаше идеята, че именно той може да се окаже човекът, който да установи връзка с Бог, получавайки достатъчно помощ от всички метеорологични станции и сателити. Това би издигнало точността на прогнозите до нечувани висини.

В свободен превод: важна беше степента на предсказуемост, а не качеството на резултатите. В още по-свободен превод: от стриктно метеорологична гледна точка всички граждани трябваше да бъдат преместени в региона на север от Гьотеборг. Тогава щеше да е ясно от колко точно метеоролози има нужда държавата, а именно – от николко. Трябваше просто да се прогнозира дъжд всеки ден. Така прогнозата щеше да е вярна между двеста и двеста и петдесет пъти годишно. Като се добавеха и връзките на Екман с Господ, успеваемостта щеше да достигне към осемдесет и пет или дори деветдесет процента в зависимост от това колко време можеше да му отдели Бог.

Приложена към сметките на Министерството на труда, логиката на Бьорие Екман означаваше, че нищо не бива да се променя от тримесечие до тримесечие. В случаите, когато това все пак станеше, цял куп анализатори в министерството трябваше да започнат изчисленията си отначало. Вярно, това насърчаваше тяхната заетост, но същевременно можеше да подразни политиците и дори да стане причина те да изгубят изборите. А ако имаше нещо, което служителите в Министерството на труда научаваха през годините, то бе, че колкото и малко и забутано да е кабинетчето им, винаги можеше да се намери някое още по-малко и още по-забутано.

Бьорие Екман беше жив пример за това. За четиресет години бе успял да стъпи накриво достатъчно много пъти, че до пенсионирането си да бъде преместен, преместен повторно и накрая преместен и забравен от организацията, към която уж принадлежеше. Бьорие не си правеше труда да напомня на своите колеги за съществуването си. Вместо това отброяваше бавно времето до деня, в който най-накрая навърши шейсет и пет. Тогава шефът на министерството, министърът, изнесе кратка благодарствена реч за това какъв изключителен служител е бил Бьорие Екман, но едва след като внимателно провери как се казва въпросният служител и с какво евентуално се е занимавал.

Бьорие Екман за последен път излезе от кабинета си, който не бе много по-голям от просторен килер. Не изпитваше и капка горчивина! Установи, че сега, след като бяха минали няколко десетилетия от времето, когато вършеше работата си с плам, трудовата борса стъпка по стъпка бе започнала да възприема виждането му за статистиката и контрола за сметка на нескопосаното ad hoc посредничество.

Но идеята намирането на работа на безработните да не е основен приоритет на агенцията не бе приложена решително. Проклетите политици се бъркаха, също като проклетите граждани като цяло. На всеки четири години имаше демократични избори и щом те наближаха, политическите партии обещаваха да намалят безработицата. Независимо дали бе на първо, второ или трето място в програмата им, това обещание създаваше безпорядък в министерството. Ех, само ако можеше избирателите да не си сменят партиите толкова често! Сега всеки път след избори служителите в министерството трябваше да прилагат нова неуспешна политика по заетостта, вместо да продължат със старата, също толкова неуспешна.