Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Говореща змия? – каза вече по-скоро обърканият, отколкото безочлив мъж (който за разлика от жена си никога не бе отварял Библията).

– Да. Освен да говори, змията можела и да слуша – да знаете само как я сгълчал Бог. Затова до ден днешен пълзи в прахта. Змията имам предвид, не Бог.

– Какви са тези приказки? Какво означава всичко това? – зачуди се все по-малко безочливият, но все по-смутен мъж.

Всичко това означаваше, че свещеничката се опитваше най-напред да смути безочливия и за момента успяваше. Сега реши да отдели няколко секунди, за да каже нещо по-смислено, и продължи вече по-меко, обявявайки, че силата в думите на пастор Андерш нямала граници. Може би било прекалено да се надяват, че самият Исус Христос ще се яви по време на проповедта, но ако това все пак се случи, би било ужасно, ако му се нахвърли някой въоръжен човек. Възможно било той да прати някой от апостолите си, вероятно не Юда Искариотски, но все пак имало още единайсет, от които да избира. Накратко казано, никой не можел да бъде сигурен какви сили ще отприщи пасторът, може би още днес. Затова били и мерките за сигурност.

– Но както решите. Не принуждаваме никого да се среща с пастора, нито с Исус Христос или апостолите му. Всичко, което ще се случи след малко, ще бъде отразено в утрешните вестници, така че няма да пропуснете същинската новина. Желаете ли да ви изпратя до изхода?

Не, безочливият доскоро мъж не желаеше това, а още по-малко го желаеше неговата съпруга, която го стисна здраво за ръката и каза:

– Хайде, Таге, да влизаме, преди да са свършили местата.

Таге се остави да го отведат навътре, но докато минаваше покрай неприятния пазач, запази достатъчно присъствие на духа, за да му каже, че той и съпругата му от близо две години карали опел корса.

Убиеца Андерш имаше за задача да говори за щедростта, щедростта и пак щедростта. После малко за Исус и след това отново за щедростта. Трябваше да добави и разни ключови фрази като това, че било по-блажено да се дава, както и че раят очаквал всеки, който изпразни портфейла си в кутията за волни пожертвувания, и че същият този рай не бил напълно недостижим дори за хората, които просто открехнат малко портфейлите си (на принципа „капка по капка вир става“).

– И по-полека с твоите алилуя, осанна и други такива непонятни за теб неща – каза свещеничката.

Но решителният момент наближаваше и Убиеца Андерш се притесни. Ако караше по-полека с всичко, което му е непонятно, нямаше да има много какво да каже.

Затова попита дали ако се почувства в безизходица, би било удачно да започне да рецитира имена на гъби на латински, защото те можели да звучат доста религиозно за по-незапознатите. Веднага след това убиецът приведе доказателства:

– Cantharellus cibarius, Agaricus arvensis, Tuber magnatum… В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

– Какви ги плещи? – зачуди се рецепционистът, който тъкмо влезе в стаята.

– Не съм сигурна, но мисля, че току-що се преклони пред пачия крак, печурката и може би трюфела – каза свещеничката, след което се обърна към убиеца и му забрани да споменава която и да е от изброените гъби, да не говорим за такива като мухоморките например, каквото и да било латинското им име.

– Amanita muscaria – успя да каже Убиеца Андерш, преди да бъде прекъснат.

Свещеничката му каза, че сега не бил моментът да губи увереността си (като едновременно с това си помисли, че мухоморка на латински всъщност звучеше по-добре от една неуместна осанна).

– Спомни си, че си национален герой, ти си новият Елвис – каза тя, докато пълнеше потира, намерен предния ден в един шкаф от осемнайсети век, който сам по себе си може би струваше повече, отколкото цялата църква.

В същия шкаф имаше и кутия вафли за причастие, вероятно прашасали. Свещеничката предложи на Убиеца Андерш малко от тялото Христово в допълнение към виното, но пасторът, който вече бе на път да пресуши потира, предпочете да му сипят още веднъж от кръвта. Ако тялото Христово случайно му потрябваше по време на проповедта, той вече бил скрил торбичка канелени кифли в амвона.

Глава 39

Още с появата си пастор Андерш бе посрещнат с истинска буря от радостни възгласи и аплодисменти.

Помаха надясно, помаха наляво и помаха направо. После помаха отново с двете си ръце, докато хората се поуспокоят.

Първото, което каза, бе:

– Алилуя!

Възгласите отново набраха сила.

– Осанна! – продължи Убиеца Андерш.

Зад кулисите свещеничката прошепна в ухото на рецепциониста, че пасторът скоро щял да стигне и до мухоморките.