Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Животът на Бьорие Екман, който през годините си остана все така самотен, щеше да бъде и доста безцелен, ако той не се бе постарал да се реализира по друг начин. Остави безработицата в Божиите ръце, за да тръгне да прави кариера в Небесното царство.

И сполучи. Бьорие Екман постепенно изгради църковната структура на енорията, към която принадлежеше и която постепенно започна да ръководи изцяло.

Религиозният живот му носеше щастие, което щеше да се увеличи още повече с пенсионирането му. Тогава щеше да отдаде цялото си време на заниманията си като неофициален пастир на енорията. Всички овце го слушаха и му се подчиняваха, включително и главният овен на амвона.

Чак до катастрофата. Църквата беше затворена, а паството – в това число и осемнайсет от деветнайсетте активни членове – се премести в съседната църква. Вместо да се премести с тях като деветнайсети и последен член, Бьорие Екман остана да жалее при старата си църква, плевейки от време на време чакълената пътека. Гранлунд от съседната енория беше надут пуяк (ще рече, че не позволяваше на Бьорие Екман да прави с църквата каквото си иска и както го иска).

И така, преди няколко седмици бившата енория на бившия епитроп беше продадена – с църквата, гробището и всичко останало – на новопокръстения бивш убиец, за когото сякаш цялата нация говореше. Да се отчита пред подобен човек, не звучеше особено привлекателно, а може би дори щеше да отслаби заплануваната позиция на Бьорие Екман пред райската порта. Но това все пак си беше неговата църква и убиецът бързо щеше да го разбере (за разлика от Гранлунд, който не проумяваше нищо). Така че най-добрият епитроп в Швеция се завърна, въпреки че още никой не знаеше за това.

Бьорие Екман вече бе идвал на няколко пъти, за да се погрижи за пътеката преди новото начало, но едва в деня на откриването някой го забеляза. Човекът се казваше Джери. Началник по сигурността? На кое?

Покрай грижите за пътеката Бьорие прекара последните си седмици в килера на министерството с усмивка на лице. В мислите си той вече работеше за постоянно в новата си стара енория. Още три дни, два дни, един... сбогуване без торта – и ето, на първия ден след последния му ден беше време за откриването на обичната му църква.

Умишлено не се беше представил. Смяташе да изчака премиерната проповед да приключи. После щеше да се появи като приятна изненада за объркания началник на енорията, който тепърва имаше да се учи.

Подобни мисли бяха причина за усмивката му, която в не твърде далечно бъдеще щеше да посърне.

34 Град в лен Стокхолм; намира се на петнайсет километра от столицата. – Б. пр.

35 Град в лен Йостерйотланд, където се намира Шведският институт по метеорология и хидрология. – Б. пр.

Глава 37

Второто и почти най-голямо общо събрание на криминалния свят в Швеция се проведе в мазето на една от кръчмите, които долуспоменатите клиенти посещаваха най-често.

Седемнайсет мъже, без граф и графиня. Единствена точка от дневния ред: благородническата двойка трябваше да се разкара. И то преди от главата на Убиеца Андерш да е паднал и косъм. Решението беше взето със седемнайсет на нула гласа.

Но кой да го направи, или кои? И как да стане? Докато обсъждаха въпроса, от горния етаж постоянно ги снабдяваха с бира.

Сред групата бандити имаше неофициален главен бандит – онзи, който се бе осмелил да противоречи на Графинята по време на първото събрание.

След две големи силни36 главният бандит си спомни това, което вече знаеше, а именно, че Улуфсон и Улуфсон бяха подпалили Къща за гости „Шоуден“.

– Това какво общо има? – зачуди се Улуфсон.

– И аз това питам – каза брат му.

Ами, според главния бандит, ако хотелът не бил изгорял, Убиеца Андерш щял до ден днешен да си седи там и тогава щели да могат просто да отидат при него и да го скрият от Графа и Графинята.

Улуфсон възрази, че Убиеца Андерш се бе укривал доста добре и без тяхна помощ, както и че цялата графска бъркотия започнала не защото убиецът се е скрил, а обрат-ното – защото е спрял да се крие. Беше възкръснал заедно с Исус и разкри през вестниците неприятните подробности около това какво щяло да се случи, ако нещо му се случи.

– Ако не беше това стечение на обстоятелствата, едва ли седемнайсетте мъже, които сме се събрали тук, щяхме да хукнем към хотела, за да си побъбрим на чаша чай с убиеца и учтиво да го помолим да се премести в някоя планинска колиба, за да не му се случи нещо лошо – каза Улуфсон.