Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Но той продължи в друга посока.

– Щедрост, щедрост, щедрост! – възкликна Убиеца Андерш.

– Така е малко по-добре – каза свещеничката.

Предварително наети ученици от гимназия „Меларен“ обикаляха с касички за дарения между събралите се вътре и вън хора, докато Убиеца Андерш продължаваше да проповядва.

– Кръвта и тялото Христови! – каза той, съпроводен от нови приветствия.

– Официалният ред е тялото и кръвта – прошепна свещеничката на рецепциониста си. – Но всеки си има своите приоритети.

– Само дано не извади канелените кифли – отвърна рецепционистът.

Дотук пасторът не бе казал и дума за собствената си история и новото си призвание в живота. Всъщност не бе казал нито едно свързано изречение. Но за удивление на свещеничката и рецепциониста, изглежда, нямаше и нужда. Хората възприемаха Убиеца Андерш като... ами, Елвис.

Сега пасторът извади едно самозалепващо се листче и го остави пред себе си. Докато изучаваше Библията в кемпера, бе попаднал на някои изключително ценни откъси.

– Казвам ви това, което Павел някога е написал на Тимотей: Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино поради стомаха си 37.

Рецепционистът се хвана за главата. Свещеничката се ужаси. Какво още беше написал на листчето си този ненормалник?

Възгласите се смесиха със смях и доволни усмивки. Но всички продължиха да гледат добронамерено. Настроението в църквата се покачваше.

Свещеничката и рецепционистът стояха в прикритото с драперия пространство вляво от амвона, откъдето можеха да наблюдават публиката, без самите те да се виждат. Младежите от гимназия „Меларен“ вървяха бързо покрай редовете. Почти всички посетители допринасяха с нещо, но като че ли изглеждаше, сякаш...?

– Въобразявам ли си – каза рецепционистът на свещеничката си, – или най-веселите хора дават най-много пари?

Свещеничката се загледа в морето от хора, а Убиеца Андерш продължи нататък с помощта на собствените си бележки.

– Пророк Авакум също е одобрявал виното. Подходящо име, между другото. Както пише в Светото писание: Пий и ти и нека се открие краекожието ти. Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе 38 .

Цитатът беше изцяло извън контекста, но в резултат настроението стана още по-сърдечно. Тъй като кутиите за дарения не стигаха, няколко ученици обикаляха с кофи, а един човек остави вътре целия си портфейл!

Свещеничката рядко ругаеше. В това отношение се беше метнала на баща си. Той прибягваше до грозни думи само в отделни случаи и те винаги бяха насочени към дъщеря му. Освен в неделя, преди служба. Тогава викарият се будеше, сядаше на ръба на леглото, пъхаше крака в пантофите, както винаги оставени от съпругата му на точното място, след което осъзнаваше, че е неделя, и обобщаваше деня още преди да е започнал:

– Мда, мамка му.

Затова бе забележително, че свещеничката каза това, което каза, когато видя как банкноти от по петстотин крони и направо цели портфейли изчезват в кутиите и кофите. Тя изкоментира случващото се пред очите им съвсем кратко: „Да го вземат дяволите!“. В нейна защита трябва да се отбележи, че го каза толкова тихо, че само тя го чу.

През оставащите двайсетина минути от своята проповед Убиеца Андерш се стегна и благодари на Исус, че е позволил на един злочест убиец да се прероди. Прати поздрави на своята приятелка кралицата и благодари за всичката подкрепа. Освен това изстреля още няколко цитата от листчето, този път малко по-подобаващи.

– Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот .39

Последваха гръмотевични аплодисменти, толкова силни, че едва се чуваше какво казва пасторът.

– Щедрост, щедрост, щедрост. Алилуя, осанна и амин!

Непланираното „амин“ подсказа на много от посетителите, че пасторът е приключил (той самият, между другото, не знаеше дали е приключил, или не), при което те станаха от пейките и се втурнаха напред. Щом усетиха какво става, поне триста от останалите посетители веднага сториха същото.

Така е, когато си Елвис.

Последваха два часа и половина раздаване на автографи и позиране с хора, които искаха да се снимат с пастор Андерш. През това време свещеничката и рецепционистът дадоха на гимназистите по една стотачка от волните пожертвувания и се заеха да преброят останалото.

В едно ъгълче в дъното на църквата стоеше мъж, който като никога не държеше гребло в ръце (и по-добре, защото то би му създало проблеми при проверката на входа).