Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Добре – каза свещеничката. – Вземай си кофата и тръгвай.

– Ще се видим в събота – отвърна ученикът, взе си кофата и тръгна.

Свещеничката отвори наскоро инсталираната двойна врата на сакристията, за да проветри. (Джери с ножа беше направил солиден отвор, така че допълнителният път за бягство в случай на война можеше в мирно време да се използва за приемане на стока.) По принцип тя не искаше да излага на показ едновременно себе си, рецепциониста и убиеца, но този път прецени, че рискът е малък. Пред вратата имаше охранител, а Джери с ножа, който винаги се намираше в непосредствена близост до Убиеца Андерш, също беше в стаята. Освен това от близката магистрала ги деляха близо сто метра открит тревист терен. От другата страна на пътя имаше малка горичка, но оттам би могъл да стреля единствено снайперист с оптически мерник, който би могъл да убие най-много един от тях.

* * *

Неделното съвещание бе открито с преглед на финансите чисто и просто защото Убиеца Андерш още не се беше събудил. Иначе тази точка от дневния ред щеше да бъде отложена.

Този път брутната сума беше около шестстотин двайсет и пет крони на посетител, а нетната – малко под шестстотин.

– Мисля, че открихме добър баланс между степента на опиянение и щедростта – каза свещеничката доволно.

В този миг убиецът залитна вътре в стаята. Беше чул последния коментар на свещеничката и каза, че си е мислил дали за всеки случай да не сложат кофи за повръщане покрай пейките. Предимството било, че така щели да могат да увеличат количеството причастие, а оттам и настроението.

Свещеничката и рецепционистът не откликнаха на идеята толкова позитивно, колкото бе очаквал Убиеца Андерш. Кофите за повръщане можели да навредят на духовната атмосфера в църквата. Както и да го въртяха, в една кофа за повръщане нямаше нищо райско и небесно. Пък Ной можеше да се въргаля пиян в шатрата си колкото си иска.

– И гол – допълни Убиеца Андерш, за да подчертае колко лошо все пак се бе отрязал Ной.

После излезе от сакристията. Очакваше го отдих в кръчмата, тъй като снощи не бе успял да похарчи петстотинте крони, които му се полагаха за седмицата. Освен това съвещанията след служба бяха толкова скучни. И въобще съвещанията като цяло. Ако не беше идеята с кофите, която искаше да сподели, вече щеше да пие първата си чаша за деня.

Свещеничката и рецепционистът на драго сърце провеждаха всички видове събрания и без пастора. Щом отново останаха сами, двамата подхванаха въпроса за проклетия епитроп, който заплашваше цялата им дейност. Предстоящият разговор с него щеше да бъде от жизнена важност.

Според свещеничката можели да избират между два варианта. Или да наплашат епитропа до смърт, за което щял да се погрижи Джери с ножа, или пък да го включат в играта...

– Като казваш „да го включим в играта“, имаш предвид да го подкупим, така ли? – попита рецепционистът.

– Нещо такова. Да го похвалим за подравняването на пътеката и да му предложим двайсет хиляди седмично, за да продължи да си гледа работата.

– А ако не приеме?

Свещеничката въздъхна.

– Ако не приеме, ще поканим началника по сигурността да се включи в преговорите. Заедно с ножа и всичко останало.

Притесненията на свещеничката и рецепциониста относно епитропа бяха напълно основателни. Бьорие Екман смяташе, че архиепископът трябва да научи за всичко. Но постът се заемаше от жена, при това чужденка. Вярно, беше германка, а германците разбираха от дисциплина. Макар че и те бяха склонни към алкохолни ексцесии, но поне не от името на църквата, а това беше важна разлика. Но все пак си оставаше чужденка. И жена. Освен това Църквата на Андерш беше разкол от най-вулгарен вид и не попадаше под опеката на архиепископа.

Все пак Бьорие Екман трябваше да направи нещо. Да се обади в полицията? Но за какво? Може би на данъчните? Да, един анонимен сигнал за финансови нередности можеше да даде резултат.

Е, понеделник наближаваше, а с него и подравняването на пътеката, последвано от среща с безбожната свещеничка и приближените ѝ. Тогава епитропът щеше да тропне с крак. Ако това не помогнеше, щеше да се обади на Данъчната агенция. После на ред идваха план номер две и три. Трябваше само да ги измисли.

Глава 49

Свещеничката и рецепционистът все още бяха потънали в тревожни мисли за Бьорие Екман, когато пастор Андерш се появи отново, този път в блестящо настроение. Беше ходил в града, за да разпространява Божието слово. На площад „Стюреплан“ имаше кръчма и баня в съседство, а двете заедно представляваха балсам както за тялото, така и за душата на убиеца.