Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Същевременно, както се оказваше, Убиеца Андерш беше размишлявал над живота си. Това бе потенциална катастрофа, тъй като, ако започнеше да чете книги, които съветват да обръщаш и другата буза, при положение че неговата работа беше да троши носове и челюсти в понеделник, сряда и петък... ами, тогава какво щеше да стане с бизнеса им?

Някой страничен наблюдател вероятно справедливо би отбелязал, че свещеничката е трябвало да помисли за това. И да предупреди рецепциониста. Но там нямаше страничен наблюдател, а свещеничката беше просто човек (и доста съмнителен посредник между човека и Бога). След като някой желаеше да му разкаже живота си, макар и този някой да беше полуненормален насилник и убиец, то тя смяташе да му угоди и толкова.

Ето как свещеничката поднесе на Убиеца Андерш своята история, която единствено възглавницата ѝ беше чувала по-рано. Разбираше, че интелектуалната реакция на убиеца ще бъде като тази на възглавницата от ИКЕА, но по-важно беше щастието, че някой иска да я изслуша.

– Ами, в началото баща ми създаде ада на земята – започна свещеничката.

Професията ѝ бе наложена от нейния баща, върл противник на жените свещеници. Не защото те бяха в противоречие с Божията воля – това беше спорно, – а защото мястото на жената било у дома, в кухнята, а от време на време и в спалнята, по желание на мъжа.

Но какво можеше да направи Густав Шеландер? Свещеничеството се предаваше в рода му още от края на седемнайсети век. Не беше въпрос на вяра или призвание. Ставаше дума за поддържането на традицията, на положението, което имаха. Затова съмненията на дъщеря му относно съществуването на Бог не можаха да послужат като аргумент. Според бащата тя трябваше да стане свещеник, иначе той лично щеше да се погрижи да я вземат дяволите.

Йохана Шеландер дълги години се бе чудила как стана така, че го послуша. Все още не знаеше отговора, но откакто се помнеше, татко ѝ я държеше в хватката си. Най-яркият спомен от детството ѝ беше как той се заканва да убие заека ѝ. Ако Йохана не си легнеше навреме, ако не разтребеше след себе си, ако не изкараше добри оценки в училище... Щял да убие заека от съчувствие, защото животното заслужавало отговорен стопанин, който може да служи за пример, а не някой като нея .

Спомняше си също вечeрите: баща ѝ често протягаше бавно ръка през масата, хващаше чинията ѝ, изправяше се, отиваше до кошчето за боклук и изхвърляше яденето ѝ с все чинията. Защото била казала нещо грешно. Чула нещо грешно. Направила нещо грешно. Или просто цялата била грешна.

Йохана Шеландер се зачуди колко ли чинии си бяха отишли така през годините. Петдесет?

Убиеца Андерш слушаше съсредоточено свещеничката, тъй като не се знаеше кога ще каже нещо, което да си струва да бъде запомнено. Разказът за баща ѝ не беше такова нещо. На убиеца бързо му стана ясно, че дъртият се нуждае от един здрав бой и всичко ще се оправи. В краен случай можеше да го набият и втори път, ако се наложи.

Накрая Убиеца Андерш се видя принуден да изкаже мнението си, за да сложи край на оплакването на свещеничката. Беше минала цяла вечност, а разказът бе стигнал едва до седемнайсетия ѝ рожден ден, когато таткото я заплюл и казал: О, Боже, колко ли ме мразиш, за да ми дадеш дъщеря, и то точно тази дъщеря. Наистина си ме наказал сурово, Господи. Баща ѝ не вярваше в Бог повече от самата Йохана, но вярваше в идеята да измъчва другите с Негова помощ.

– Свещеничката не може ли да ми даде адреса му, моля? Ще отида там да му попроповядам малко обноски с бухалката. Или много обноски, както ми се струва. Да кажем, лява и дясна ръка? Може и краката, по избор.

– Благодаря за предложението – каза свещеничката, – но е твърде късно. Татко умря преди близо две години, на четвъртата неделя след Деня на Светата Троица12. Когато ми съобщиха, се бях запътила към амвона, за да проповядвам, че трябва да прощаваме на другите и да не ги съдим. Но се получи нещо различно. Застанах там и благодарих на дявола, че е прибрал собствения ми баща. Може да се каже, че не прозвуча много добре. Не си спомням всичко, но нарекох татко с дума, която може да се отнесе към женския полов орган...

– Путка?

– Не е нужно да навлизаме в подробности. Прекъснаха ме, свалиха ме от амвона и ми показаха изхода. Естествено, аз вече знаех къде е.

Убиеца Андерш наистина искаше да знае коя е била думата, но се задоволи с информацията, че казаното от свещеничката е предизвикало сензационна реакция, като две от благочестивите агнета на паството хвърлили книгите си с псалми по нея.