Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Значи, това се е случило, когато...

– Както и да е! – каза свещеничката и продължи: – Тръгнах си, скитах се наоколо чак до Деня на апостолите13 следващата неделя, когато се запознах с общия ни приятел Пер Першон на една пейка в парка. Малко след това се запознах и с теб. После стана каквото стана и ето че сега двамата седим тук.

– Да, така е – каза Убиеца Андерш. – Сега може ли най-накрая да се върнем на Библията и на въпроса какво пише там за това и онова, така че разговорът да тръгне нанякъде?

– Но нали ти искаше... ти искаше да ти разкажа за своя...

– Да, да, но не цял роман.

12 Според западнохристиянските църкви Денят на Светата Троица се пада една седмица след Петдесетница, а според източнохристиянските двата празника съвпадат. – Б. пр.

13 В православните църкви празникът на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден) е винаги на 29 юни. В Швеция празникът се пада на петата неделя след Деня на Светата Троица. – Б. пр.

Глава 11

Нуждата на Йохана Шеландер да сподели с някого – с когото и да е! – основните моменти от израстването си я накара да напомни на Убиеца Андерш, че все пак той е дошъл при нея, така че трябвало да се съобразява. Или накратко, да млъкне, докато тя се наприказва.

Убиеца Андерш не беше човек, когото можеш да смъмриш току-така, но в случая не възрази, тъй като в същия момент свещеничката му подаде бира.

– Благодаря – каза той.

– Тихо ти казах!

Още от раждането си Йохана бе тормозена по всякакви начини освен физически. В деня, когато баща ѝ за пръв път се сблъска с дъщеря си, тя тежеше три хиляди триста и четиресет грама. Той я хвана малко по-здраво от необходимото, вдигна я, доближи лицето ѝ до своето и прошепна:

– Какво правиш тук? Не те искам. Чуваш ли? Не те искам.

– Как можа да го кажеш, Густав? – изрече изтощената майка на Йохана.

– Аз решавам какво мога и какво не мога да правя, чуваш ли? Никога повече не ми противоречи – каза Густав Шеландер на съпругата си и върна бебето на майка му.

Жена му го чу и се подчини. През следващите шестнайсет години дори веднъж не възрази на мъжа си. Вместо това се удави в морето, когато вече не издържаше.

Густав побесня, когато два дни по-късно тялото на изчезналата му съпруга изплува на брега. Той никога не прибягваше до насилие, но в онзи ден Йохана видя в очите му, че би могъл да убие майка ѝ на място, ако тя вече не беше мъртва.

– Сере ми се – прекъсна я Убиеца Андерш. – Още много ли остава?

– Вече ти казах да си затваряш устата, докато разказвам – каза свещеничката. – Ако трябва, направи същото и със задника си, но няма да ходиш никъде, преди да съм свършила.

Убиеца Андерш никога преди не я беше виждал толкова непоколебима. Освен това ходенето до тоалетната не беше спешно, просто разказът му доскуча. Въздъхна и остави свещеничката да продължи.

Три години след смъртта на майка ѝ дойде време Йохана да влезе в университета. Чрез писма и телефонни разговори баща ѝ ръководеше живота ѝ, така както бе правил винаги.

Свещеник не се става за един следобед. Йохана събра значително количество академични кредити по теология, екзегетика, херменевтика, религиозна педагогика и така нататък и дори я приеха за финален семестър в Пасторския институт на Шведската църква в Упсала.

Колкото повече наближаваше времето, когато Йохана щеше да изпълни желанието на баща си, толкова по-фрустриран от ситуацията се чувстваше той. Йохана все пак си оставаше жена, поначало недостойна да продължи семейната традиция. Густав Шеландер се чувстваше длъжен да не прекъсва многовековния обичай и виновен за предателството спрямо предците си, изразяващо се в това, че Йохана му беше дъщеря, а не син. Той се самосъжаляваше, а в същото време мразеше Бог и дъщеря си поравно. Знаеше, че Бог (ако все пак съществуваше) също го мрази, както би правила и дъщеря му, ако смееше.

Единственият бунт, на който бе способна Йохана, дори не заслужаваше да бъде наречен така. Тя започна, влагайки цялата си интелектуална сила, да ненавижда Бог, да не вярва в Исус и да развенчава всички библейски истории. Като омаловажаваше чистото евангелско и протестантско учение, тя омаловажаваше баща си. Но тъй като не сподели с никого, че е активно невярваща, нямаше проблем в един дъждовен юнски ден да бъде ръкоположена. Всъщност денят не беше само дъждовен. Имаше и вятър, граничещ с буря. Температурата беше четири градуса – през юни! Май се задаваше и малко градушка.