Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

– Ще се видим в сряда по същото време, окей? – каза той.

– В сряда не мога...

– Чудесно. Чао.

15 Йоан 8:7. – Б. пр.

Глава 13

Срещите между свещеничката и убиеца зачестяваха все повече. Първоначално свещеничката не сметна за нужно да информира своя рецепционист, а след това по-скоро не смееше. Правеше всичко възможно нещата да не се развият в посоката, в която въпреки всичко бяха тръгнали. Убиеца Андерш започна да изразява недоволство от себе си; каза, че иска Бог и свещеничката да го упътват, докато стане по-добър човек. Ако свещеничката опиташе да намекне, че няма време и сили, той я заплашваше ту със стачка, ту с бой.

– Не много, само малко, като за начало – каза той отстъпчиво. – Все пак сме колеги. А и в Библията пише, че...

– Да, да – отвърна свещеничката.

Не ѝ оставаше друго, освен да окаля Бог и по този начин отново да подтикне Убиеца Андерш към лоши мисли. Позовавайки се на книгата на Йов, тя каза, че основната прилика между Убиеца Андерш и Бог била, че и двамата са убивали хора, но за разлика от Бог, убиецът поне щадял децата.

– Веднъж Господ убил десет деца наведнъж, за да покаже на Сатаната, че баща им няма да се отрече от вярата си дори заради такова нещо.

– Десет деца? А какво казала майка им?

– Въпреки че главната ѝ задача в живота била да мълчи и да се подчинява, тя била оскърбена. Мога да си го представя. Но скоро Бог дарил добрия татко с десет нови деца. Предполагам, че опърничавата му жена ги е родила, освен ако не са дошли по пощата. Не пише нищо по този въпрос.

Убиеца Андерш помълча няколко секунди. Търсеше приложимо към чутото обяснение в спомените си, макар че той самият не би се изразил точно така. Свещеничката видя, че е пораздрусала представите му. Имаше надежда!

Бившият убиец първо промърмори, че Господ все пак е пратил десет нови деца... това не било лоша идея, нали? На това свещеничката отговори, че Бог едва ли бил най-добрият модел за подражание, щом не осъзнавал, че в очите на родителите децата не можели да се сменят като летни гуми.

Летни гуми? По времето на Йов? Както и да е, на Убиеца Андерш му хрумна по-добър аргумент.

– Как се изрази онзи ден, та ти се развиках, че се правиш на важна с тия сложни думи, които ползваш?

Опа! Свещеничката разбра накъде бие убиецът.

– Не си спомням – излъга тя.

– Каза, че пътищата Господни са... неведоми.

– Съжалявам, трябваше да кажа, че Господ е капризен или страда от тежко разстройство на личността...

– А после каза, че Божията мъдрост е безгранична и непонятна за човека , нали?

– Не, тоест да, тоест казах, че хората често се крият зад такива изрази, когато трябва да се обясни необяснимото. Като например неспособността на Бог да различи десет деца от четири летни гуми.

Убиеца Андерш продължи да чува само това, което искаше. После прибягна до следния аргумент:

– Спомням си една молитва, на която майка ми ме научи, когато бях малък – сещаш се, тъпата вещица с избитите зъби. Не беше толкова проклета в началото, преди да почне да пие. Как беше молитвата? Боже, който обичаш децата, грижи се за мен, малък съм аз...

– И? – попита свещеничката.

– Какво и ? Сама чу. Бог обича децата. Всички ние сме негови деца, това го прочетох вчера, докато бях в кенефа и...

Свещеничката спря убиеца насред изречението. Нямаше нужда да чува другата половина. Той вече беше измъкнал от нея копие на Новия завет, което впоследствие бе сложил на едно столче в тоалетната на първия етаж. Вероятно беше попаднал на Евангелие от Йоан. Да става каквото ще, тя нямаше повече оръжия в арсенала си освен основния теологичен въпрос за това как може светът да е такъв, какъвто е, ако Бог е добър и всемогъщ.

Това противоречие, като всички други, вече било обсъждано до втръсване, но Убиеца Андерш може би не се бил замислял над него по-рано, така че имало шанс да...

Някъде там Убиеца Андерш прекъсна монолога на свещеничката. Изправи се и каза каквото каза.

След което катастрофата вече беше факт.

– Мисля да не наранявам повече хора. И да не пия алкохол. От сега нататък оставям живота си в ръцете на Исус. Искам си заплащането за последната поръчка, която изпълних вчера. Ще дам парите на Червения кръст. После пътищата ни се разделят, както се казва.

– Но... не можеш да го направиш – каза свещеничката. – Не бива ...

– Не бива? Казах ти, вече не мисля да малтретирам хора. Но съм сигурен, че Исус би одобрил, ако направя две изключения – за теб и рецепциониста.