Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Рецепционистът не успя да я попита, тъй като Убиеца Андерш се зададе с тананикане по коридора.

– Бог да бъде с вас – каза той с толкова мек глас, че рецепционистът силно се раздразни.

За щастие, в същия миг успя да извади сметката, която бе приготвил, за да отмъсти за всичко.

– Минали са две години и трийсет и шест седмици, без господин Андершон да си е плащал – каза рецепционистът. – Двеста двайсет и пет крони нощувката. Това прави двеста и двайсет хиляди крони, ако ги закръглим надолу.

В добрите стари времена, ако беше предложил заплащане за стаята по такъв начин, щеше да означава директно да си изпроси боя, но вече нямаше такава опасност.

– Но мили ми, добри рецепционисте – каза Убиеца Андерш. – Не може да се служи едновременно на Бог и на Мамон.

– Може, и в случая започвам с Мамон – отвърна рецепционистът. – После ще видим дали ще остане време и за другия.

– Добре казано – вметна свещеничката.

– Не е ли по-добре да започнеш, като ми дадеш сандвич със сирене? – каза Убиеца Андерш. – Спомни си, че трябва да обичаш ближния си като себе си, а аз още не съм хапнал нищо. Или не съм приел тялото Христово , както казваме.

Свещеничката също беше доста люта на бившия убиец, а и умееше да борави с библейски цитати.

– Блажени сте вие, които гладувате сега, Лука 6:21 – каза тя.

– О! – включи се веднага рецепционистът. – Тогава няма да снижавам нивото на блаженост на господин Андершон. Да не му дам сандвич, е най-малкото, което мога да направя за него. Има ли още нещо, с което да не го подпомогна? Ако не, пожелавам му приятен ден.

Убиеца Андерш изсумтя, но разбра, че няма да получи храна, преди да отиде в кръчмата. Беше гладен, затова забърза навън, мърморейки си, че Господ виждал всичко и свещеничката и рецепционистът трябвало да се отдадат на благочестие, докато още имат време.

Свещеничката и рецепционистът отново останаха сами. Тя обясни какво има на ум.

– Значи, вместо да признаем, че ненормалникът, който току-що излезе навън, е приел вярата, ще обявим точно обратното: че Убиеца Андерш е станал по-жесток от всякога и вече няма никакви задръжки. Известно време събираме максимален брой поръчки – убийства, счупени капачки, извадени очи и какво ли не, стига да е скъпо. После духваме.

– Искаш да кажеш... изчезваме? Без да вадим очи?

– Нито едно, дори да е изкуствено! Отчасти защото не правим такива неща. И отчасти защото няма кой да ги прави вместо нас...

Рецепционистът пресмяташе. Колко дълго можеха да приемат поръчки, без да ги изпълняват? Две, три седмици? Плюс още една или две, през които да обясняват, че убиецът се е разболял, и да се извиняват за забавянето. Да кажем, четири седмици общо. Ако направеха наистина агресивна реклама, можеха да договорят шест-седем убийства, двойно повече тежки осакатявания и четворно повече традиционни травми.

– Десет милиона, казваш – рече рецепционистът, който все пак се грижеше за финансите и преговорите. – Аз бих казал по-скоро дванайсет.

На едната страна на везните бяха десет-дванайсет милиона крони, на другата – вбесеният до крайна степен подземен свят на Стокхолм.

И отново на първата страна: рецепционистът и свещеничката щяха да изчезнат безследно – никой не знаеше кои са и как се казват.

Обаче на втората – гангстерите никога нямаше да спрат да ги търсят.

– Е, какво ще кажеш? – попита свещеничката.

Рецепционистът помълча още няколко секунди заради ефекта. После копира монализината усмивка на свещеничката и каза, че единственият им шанс да разберат дали не трябва да правят това, което се канеха да направят, е да го направят.

– Значи, действаме? – попита свещеничката.

– Действаме – каза рецепционистът. – И нека Бог да е с нас.

– К’во?

– Пошегувах се.

Глава 16

Четиринайсет цяло и четири милиона крони по-късно рецепционистът и свещеничката събраха багажа си в двата нови куфара, жълт и червен, готвейки се за планираното окончателно заминаване следобед същия ден.

Новите, по-крайни предложения на фирмата се представиха фантастично на пазара. Свещеничката и рецепционистът се смаяха от количеството клиенти, готови да си платят, за да отстранят хора от обкръжението си. Последният, само отпреди няколко дни, беше крехко сложен господин, който им разказа, че неговият съсед построил кокошарник на четири цяло и два метра от границата на имота му вместо на уговорените четири цяло и пет. Човекът с крехкото телосложение се бил оплакал от това, но съседът се държал арогантно и правел гримаси на жена му. Този с крехкото телосложение имал твърде крехко телосложение, за да набие малко правосъдие в главата на съседа си, а ако някой друг го направел вместо него, съседът щял да му го върне веднага щом се оправи. Затова трябвало да бъде отстранен веднъж завинаги.