Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Но Вола реши, че ключовете трябва да се озовават при него. По тази причина първо смаза от бой приятелката си, а после и единия от братята ѝ. Другият брат в момента стоеше срещу Убиеца Андерш в кръчма в Стокхолм и му благодареше за...?

– Как така ще очистя Вола? Не мисля да очиствам никого. Както казах, следвам Исус.

– Кого?

– Исус, по дяволите! Аз съм спасен.

Улуфсон зяпна Убиеца Андерш.

– Ами осемстотинте хиляди на брат ми? Вече ти е платено.

Убиеца Андерш помоли Улуфсон да се успокои. Хората, които следваха Исус, не убиваха ближния си за пари и толкова. Улуфсон трябваше да потърси осемстотинте хиляди на брат си някъде другаде.

Някъде другаде, а не в джоба, където безспорно се бяха оказали? Улуфсон не беше пъзльо. Изправи се и направи крачка към свинята, която се канеше да отмъкне близо милион от брат му. Копелето да не пиеше вино на всичкото отгоре?

Секунда по-късно Улуфсон лежеше проснат на пода. Колкото и новопокръстен да беше, Убиеца Андерш не можеше просто да обърне другата буза. Нито едната. Вместо това парира атаката на Улуфсон с лявата си ръка (или беше дясната?) и го нокаутира с десен прав (или евентуално ляв). В бъдеще трябваше да се поупражни в тая работа с бузите.

Сервитьорката дойде с две нови чаши вино, видя Улуфсон и се зачуди какво е станало. Убиеца Андерш ѝ обясни, че приятелят му си е пийнал малко повече, но сигурно всеки момент ще се свести. Освен това последното, което направил, преди да припадне, било да обещае, че ще плати и за двама им.

Убиецът пресуши една от чашите върху подноса на сервитьорката и каза, че спящият му на пода приятел ще изпие другата, когато се събуди. След това Убиеца Андерш прескочи Улуфсон, благодари на сервитьорката и излезе. Отиваше към една определена къща за гости в южните предградия на Стокхолм, където в този миг се стягаше багаж в два куфара, червен и жълт, които щяха да отпътуват същия ден, както можеше да се предположи.

– И пълни с колко точно пари? – измърмори Убиеца Андерш сам на себе си.

Вярно, че мисълта му течеше бавно, понякога твърде бавно. И никой не можеше да твърди, че има дар слово.

Но Убиеца Андерш не беше глупав.

Глава 17

Още час и никога повече нямаше да им се наложи да виждат глупавия убиец. Но ето че Убиеца Андерш бе срещнал неправилния човек в кръчмата и си бе направил правилните заключения. Затова сега се появи в стаята, застана до жълтия и червения куфар, отвори ги и видя, че са претъпкани с банкноти.

– Е? – каза той лаконично.

– Четиринайсет цяло и четири милиона – отвърна примирено рецепционистът.

Свещеничката опита да спаси както положението, така и живота им.

– Четири цяло и осем милиона от тях, естествено, са твои. Можеш да ги разпределиш между себе си, Червения кръст, Армията на спасението и каквото друго сметнеш за необходимо. Важно е за нас да не те оставим с празни ръце. Ще получиш една трета. Абсолютно!

– Така, значи? – каза Убиеца Андерш.

Едно „така, значи?“ бе всичко, което мозъкът му успя да роди в този момент. Беше му много по-лесно преди, когато не се налагаше да мисли толкова много. Тогава щеше просто:

1) да пребие свещеничката и рецепциониста,

2) да вземе куфарите с парите и

3) да се махне оттам.

Но сега знаеше, че по-блажено е да се дава, отколкото да се взема; по-лесно би било камила да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в Божието царство. Човек не биваше да пожелава нищо материално.

Само че... е, не, всичко си имаше граници. Убиецът чу как Исус му говори. „Отърви се от двамата неверни фарисеи, които те използваха толкова дълго. Вземи всичките им пари и започни отначало някъде другаде.“

Исус каза точно това и Убиеца Андерш предаде думите му на свещеничката и рецепциониста.

Щом чу това, рецепционистът усети, че започва да го обзема отчаяние и че наближава време да падне на колене и да се моли за живота си. До него свещеничката изпитваше най-вече любопитство.

– Исус наистина ли ти проговори? Ти да видиш, толкова години бях пратеник между небето и земята, а на мен не ми каза и дума.

– Не мислиш ли, че това е така, защото си измамница? – попита Убиеца Андерш.

– Да. Може и на това да се дължи – кимна свещеничката. – Ако преживея непосредственото бъдеще, ще опитам да говоря с него. Само един бърз въпрос, преди да започнеш да се отърваваш от нас.

– Да?

– Исус какво ти каза да направиш после?

– Да взема парите и да се махна, нали ти казах.

– Да, разбира се. Но по-точно? Кажи-речи, всички в страната знаят кой си, нали ти е ясно? Навсякъде те познават. И на практика всички полу- и изцяло криминални елементи в района на столицата са по петите ти. Казал ли си това на Исус?