Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Убиеца Андерш помълча. После помълча още малко.

Свещеничката предположи, че търсел нова връзка с Исус, но може би не пристигал отговор? В такъв случай Убиеца Андерш не бивало да го приема лично, може би на Исус просто му било дошло в повече. Все пак имал толкова работа: да пълни празните мрежи с риба, да вдъхва живот на мъртвите синове на вдовиците, да връща зрението на слепите, да прогонва демоните от немите... В Лука 5 и Матей 9 имало още доказателства, ако Убиеца Андерш не ѝ вярвал.

Рецепционистът се размърда нервно. Наистина ли сега бе моментът да го провокира?

Но на Убиеца Андерш не му хрумна, че го провокират. Тя беше права! Исус сигурно постоянно беше зает. Убиецът трябваше сам да измисли какво да прави. Или да помоли някого за съвет. Например проклетата свещеничка.

– Имаш ли някакво предложение? – каза той намусено.

– Мен ли питаш, или Исус? – каза свещеничката, при което получи гневен поглед от рецепциониста: Не прекалявай!

– Теб питам, по дяволите! – отговори Убиеца Андерш.

Десет минути по-късно свещеничката беше изкопчила от него историята за случилото се във „Войникът Швейк“. Научи как храбрият убиец трупясал заплашителния брат Улуфсон на пода („първо парирах с лявата, после десен прав в лицето и всичко свърши“), както и какви изводи си бе направил от разговора, предхождащ трупясването – а именно че свещеничката и рецепционистът се канят да прецакат своя партньор.

– Бивш партньор – пробва рецепционистът. – Все пак всичко започна с това, че ти отказа да работиш.

– Открих Исус! Толкова ли е трудно да го разберете, мамка му? И заради това ме насадихте в лайната!

Свещеничката се намеси и предотврати караницата, за която нямаха време. Тя била съгласна с това обобщение на фактите, макар и вероятно да би използвала по-различен език от Убиеца Андерш. Сега важното било да гледат напред и да действат бързо, защото не се знаело кога познайникът от кръчмата ще реши да стане от пода и да хукне навън. Вероятно право към брат си, за да му разкаже това и онова.

– Преди малко ме пита дали имам предложение какво да правим. Отговорът е „да!“.

Най-добре би било да тръгнат заедно. Свещеничката и рецепционистът щяха да се грижат Убиеца Андерш да остане незабелязан, каквото и да включваше тази задача. Щяха да си поделят парите в куфарите по братски и по сестрински. Падаха се по малко над пет милиона на човек, ако добавеха и парите на свещеничката и рецепциониста, спестени по по-честен начин (не много по-честен, но все пак).

Самите те не знаеха накъде да се запътят, но предния ден рецепционистът бе отишъл при стария познат на Убиеца Андерш Графа и беше купил малък кемпер, в който тримата можеха да живеят известно време, макар първоначално да бе предвиден за двама.

– Кемпер? – попита Убиеца Андерш. – Колко плати за него?

– Не много – призна рецепционистът.

Пер Першон беше взел автомобила срещу обещание, че до следващия петък Убиеца Андерш ще го плати и освен това ще представи подробности относно изпълнението на поръчаното двойно убийство.

– Поръчаното двойно убийство?

– Да, поръчано, платено, но не и изпълнено. Едната жертва е основен конкурент на Графа в търговията с автомобили, а другата – основен конкурент на Графинята в търговията с хапчета. Явно са искали по-малко съперници на пистата и са преценили, че това си струва едно цяло и шест милиона.

– Едно цяло и шест... които сега са в жълтия куфар тук?

– Да, или в червения.

– И Графа и Графинята няма да получат убийства?

– Точно така, освен ако Исус не настоява да се върнеш на работа, а нямаме основание да се надяваме на такова нещо. За сметка на това ще увътрим Графа и с един кемпер. Съществува риск тъкмо той и Графинята да са ни най-ядосани от всички ядосани клиенти. Така че може би е добре вече да се отправяме на онова пътуване с неизвестна дестинация.

Точно в този момент не беше лесно да се казваш Юхан Андершон. Не помагаше и това, че е познат най-вече като Убиеца Андерш, че е новопокръстен – и че единствените му приятели на този свят, изглежда, вътрешно му бяха неприятели и сега искаха да се натъпчат в кемпер заедно с него, вместо да бъдат убити.

Исус продължаваше да мълчи като Стената на плача, а свещеничката и рецепционистът продължаваха да говорят. В крайна сметка те предлагаха единственото разумно решение, което можеше да си представи.

– Мога ли да предложа малка бутилка Христова кръв за из път? – опита да го изкуши рецепционистът.