Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Накрая спря на полянка в наглед пустата смоландска гора. Съдейки по наблюдаваното в огледалото за обратно виждане по време на пътуването, никой не ги следеше. Това ядоса рецепциониста не по-малко.

– Да гласуваме ли колко адски тъпо беше това по скала от едно до десет? – попита той.

– Колко пари им даде? – попита свещеничката.

– Не знам – каза Убиеца Андерш. – Но разчитам, че Исус е избрал правилната сума вместо мен.

– Исус? – възкликна все още разгневеният рецепционист. – Щом може да превръща водата във вино, все би могъл да извади малко пари от ръкава си, без да му се налага да краде от нас, не мислиш ли? Предай му, че...

– Хайде, хайде – каза свещеничката. – Изглежда, всичко е минало добре. Но съм съгласна, че може би най-парциално глупавият бивш убиец на света можеше да действа другояче от началото до края. Сега кажи какво се случи в магазина.

– Парциално? – попита Убиеца Андерш.

Не обичаше, когато не разбира нещо, но в случая не обърна много внимание на думите на свещеничката, за сметка на новата за него информация, че Исус е превръщал водата във вино. Дали той самият някога щеше да стигне толкова далеч във вярата си?

16 Град в югоизточната провинция Смоланд. – Б. пр.

Глава 20

След неволите в магазина на червения кръст те заобиколиха езерото Хелгашьон от лявата страна и продължиха пътуването си на юг, като вече избягваха населените места. Ранният обяд се превърна в наденици с пюре от бензиностанция. От там нататък пътуваха спокойно чак до покрайнините на град Хеслехолм в северната част на Сконе17. Тогава Убиеца Андерш сигнализира, че минават покрай „Сюстембулагет“18, и поиска да спрат, тъй като страдал от липса на така важното вино, което поддържало връзката му с Исус. Убиецът бе намерил бутилка минерална вода в колата, но засега опитите му да я превърне в нещо, което да става за пиене, се бяха оказали неуспешни. Но опитът прави майстора, както се казва.

Свещеничката, която беше сменила рецепциониста зад волана, не беше доволна от искането на убиеца. Щеше ѝ се да се отдалечат повечко от погрома във Векшьо, преди да пробват нова изява в центъра на някой град, но все пак го послуша, защото едно от малкото неща, по-лоши от Убиеца Андерш, беше трезвеният Убиец Андерш.

Рецепционистът също не възрази, горе-долу по същите съображения. Убиецът имаше за задача да се скрие най-отзад в малкия кемпер (където по някаква причина бе прекарал известно време, говорейки на една бутилка минерална вода), докато рецепционистът предприемеше кратката разходка до търговския център, където се намираше въпросният магазин за алкохол.

Разходката се оказа наистина кратка, защото свещеничката извади късмет и паркира на най-хубавото място, точно до входа.

– Веднага се връщам – каза рецепционистът, – а ти не излизай от колата! Какво вино искаш, между другото?

– Вземи каквото и да е, само да е червено и да има някакъв аромат. С Исус не сме придирчиви в това отношение. Не пилеем излишни пари за причастието, по-добре да мислим за онези, които...

– Да, да, добре – каза рецепционистът и тръгна.

Само преди няколко седмици Убиеца Андерш бе научил от свещеничката, че пътищата Божии са неведоми. Сега, надничайки през пердето, осъзна колко вярно бе това. Тъй като на по-малко от пет метра от кемпера стоеше не кой да е, а жена – войник от Армията на спасението, стратегически позиционирана пред доста оборотния магазин за алкохол. Държеше шапка в ръка и от време на време призоваваше хората да дарят няколко крони.

Свещеничката седеше зад волана, мислеше си за друго и не подозираше за задаващата се опасност. Убиеца Андерш внимателно заграби купчина пари, приблизително същата по големина като последната, сложи я в торбичката от бензиностанцията и открехна вратата на кемпера бавно и тихо, така че свещеничката да не забележи нищо. После заразмахва ръце, та жената от Армията на спасението да го види. Щом осъзна, че говорещият на жестомимичен език мъж се обръща именно към нея, тя направи няколко крачки към автомобила и за щастие, не разпозна най-опасния човек в страната. Когато жената се приближи достатъчно, Убиеца Андерш зашепна през полуотворената врата. Благодари ѝ за усилията ѝ в служба на Господа. После ѝ подаде найлоновата торбичка с парите.

На Убиеца Андерш му се стори, че жената изглежда изморена и изтерзана. Може би няколко утешителни думи щяха да ѝ помогнат.

– Почивай в мир – каза той дружелюбно, но прекалено силно, след което затвори вратата.