Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Почивай в мир? Свещеничката зад волана успя само да се обърне, да се слиса при вида на торбичката с пари, да се слиса повторно, виждайки възрастната дама от Армията на спасението, която залитна назад, след като на свой ред видя какво дарение е получила, и да се слиса за трети път, щом въпросната жена продължи назад и се блъсна право в рецепциониста, който носеше две торби с вино за причастие.

Бутилките оцеляха. Рецепционистът помоли жената за извинение и я попита какво се е случило. Тя като че ли не се чувства добре?

В същия миг чу гласа на свещеничката откъм кемпера.

– Майната ѝ на вещицата, веднага скачай в колата. Идиотът пак го направи!

17 Най-южният лен в Швеция. – Б. пр.

18 Държавна верига магазини и единствената в Швеция, която има право да продава твърд алкохол. – Б. пр.

Глава 21

Точно на петдесет мили19 североизточно от Хеслехолм един търговец на автомобили водеше дискусия с приятелката си. И двамата – както по-голямата част от нацията – бяха прочели статиите за убиеца, който отмъкнал пари от подземния свят.

Търговецът и не по-добрата му половинка спадаха към измамените. И вероятно към най-злопаметните. Отчасти защото беше в природата им, отчасти защото освен откраднатите пари бяха изгубили и един кемпер.

19 Една шведска миля е равна на десет километра. – Б. пр.

* * *

– Какво ще кажеш да го разкъсаме на парчета, малко по малко, да почнем от стъпалата и да продължим нагоре? – предложи мъжът, който в криминалните среди бе известен като Графа.

– Искаш да кажеш, да го режем умерено бавно, докато още е жив? – попита неговата графиня.

– Нещо такова.

– Звучи добре. Стига и аз да участвам в рязането.

– Разбира се, любов моя – каза Графа. – Остава само да го намерим.

Втора част. Още един различен бизнес

Глава 22

Заради случките с червения кръст и армията на спасението свещеничката зави обратно на север. Ако някой ги преследваше, логично бе да предположи, че след Векшьо и Хеслехолм ще спрат в Малмьо. Поради тази причина свещеничката, рецепционистът и убиецът се движеха в друга посока.

Убиеца Андерш лежеше и хъркаше на един матрак върху двата куфара в задната част на кемпера, когато свещеничката отби към полянка за отдих до някакво езеро, някъде в граничния район между провинциите Халанд и Вестерйотланд. Тя спря, изключи двигателя и посочи едно огнище до водата.

– Съвещание – каза свещеничката достатъчно тихо, за да не събуди Убиеца Андерш.

Рецепционистът кимна. Двамата слязоха от колата, отидоха до езерото и се настаниха на камъните около огнището. Имаха чувството, че това би могло да бъде много приятен миг, стига цялата ситуация да не беше толкова неприятна.

– С настоящото обявявам съвещанието за открито – каза свещеничката, която продължаваше да говори тихо, за да е абсолютно сигурна, че новопокръстеният убиец в колата няма да я чуе.

– Тогава потвърждавам, че съвещанието бе свикано надлежно – прошепна рецепционистът в отговор. – И съжалявам, че не всички се отзоваха на повикването. Какво имаме на дневен ред?

– Един-единствен въпрос – каза свещеничката. – Как да се отървем от спящата напаст в кемпера, без същевременно с това да се сбогуваме с живота си? И за предпочитане така, че парите ни да продължат да принадлежат именно на нас. Не на Убиеца Андерш. Или на Градската мисия20. Или на „Спасете децата“. Или на когото там срещнем по пътя.

Първата идея, на която се спряха, беше да се свържат с наемен убиец, който да отстрани техния собствен убиец. Проблемът беше, че твърде много от хората в средите, където биха могли да намерят такъв човек, бяха наскоро измамени от свещеничката и рецепциониста.

Не, да наемат убиец да убие убиеца би било твърде рисковано. А и на границата с неморалното. Вместо това на свещеничката ѝ хрумна най-лесното възможно решение. Какво би станало, ако просто потеглят веднага щом Убиеца Андерш отиде да пусне една вода до някое дърво?

– Мда – каза рецепционистът. – Резултатът би бил... че ще се отървем от него?

– И ще задържим всички пари – добави свещеничката.

Колко просто беше! Между другото, можеха да се сетят за това още пред магазина на Червения кръст във Векшьо. Убиеца Андерш бе казал „Веднага се връщам!“ и бе слязъл от кемпера. Свещеничката и рецепционистът разполагаха с цяла половин минута, за да съберат мислите си, да си направят изводите и да офейкат.

Цяла половин минута! Но го осъзнаха девет часа по-късно.