Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Обикновените хора и таблоидите „Експресен“ и „Афтонбладет“ усетиха какво се случва горе-долу по едно и също време. А именно: един убиец бе открил Исус и в резултат на това беше ограбил подземния свят, за да раздаде парите на нуждаещите се. Като Робин Худ, само че по-добре от него – това си мислеше цялата нация (минус един граф, една графиня и още няколко души из по-тъмните кътчета на Стокхолм и околността). „Чудо Господне!“, рекоха си освен това някои хора с религиозен уклон. Те се оказаха достатъчно много, за да създадат паралелно фейсбук движение с библейска насоченост.

– Мисля, че мъжът с ужасното прозвище проявява смелост, сила и щедрост. Надявам се в бъдеще да помисли и за малтретираните деца – взе, че каза Нейно Величество кралицата по време на галавечер, излъчвана директно по телевизията.

– Не вярвам, че това е истина – отсече рецепционистът, когато свещеничката му разказа, че съпругата на държавния глава косвено е помолила Убиеца Андерш да прати половин милион крони на „Спасете децата“ или на нейната собствена Световна фондация „Детство“.

– Виж ти, виж ти! – каза Убиеца Андерш на свещеничката. – Представяш ли си, към мен вече се обръщат кралски особи. Както се казва, пътищата Господни са неве... как беше?

– ...доми – довърши свещеничката. – Влизайте в колата, потегляме.

– Накъде? – попита рецепционистът.

– Не знам – каза свещеничката.

– Може би ще сме добре дошли в кралския дворец – размишляваше Убиеца Андерш. – Там сигурно имат доста свободни стаи.

Глава 25

Недалеч от град Бурос свещеничката отби при ново, достатъчно пусто място за отдих, за да обсъдят предстоящата и абсолютно наложителна смяна на превозното средство. Вместо това обаче пред свещеничката и рецепциониста се откри стопроцентова възможност веднъж завинаги да се отърват от ненужния товар.

Колата едва успя да спре, преди Убиеца Андерш да отвори вратата и да изскочи навън.

– Аххх – каза той и изпъна ръцете и тялото си. – Проклет да съм, ако не се разходя сред тази божествена природа!

Да, така смяташе да направи. Исус веднага даде съгласието си, но му подшушна, че въздухът е хладен и би било най-добре, ако си вземе нещо затоплящо. Например една бутилка пино ноар.

– Ще се забавя половин час. Може и повече, ако по пътя намеря манатарки, Boletus edulis . Просто да знаете, в случай че сте в настроение за малко тиро-риро, докато ме няма – каза Убиеца Андерш, след което напъха бутилката в задния си джоб и тръгна.

Когато убиецът се отдалечи достатъчно, че да не ги вижда и чува, свещеничката каза на рецепциониста:

– Кой го е научил как е латинското име на манатарката?

– Не съм аз, сега го чух за пръв път. Който и да е, защо не го е научил, че манатарки не се берат през април?

Свещеничката мълчеше. Накрая каза:

– Не знам. Вече нищо не знам.

Идеята беше при първия възможен случай да отделят за постоянно себе си и парите от тръгналия за гъби, които нямаше да поникнат поне още четири месеца.

Но сега в диалога между свещеничката и рецепциониста се долавяше умора. Или примирение. Примесено с лек мирис на...

Какво?

Възможности?

Трябваше ли просто да потеглят колкото бързо им позволява кемперът, при положение че толкова много параметри се бяха променили за толкова кратко време? Убиеца Андерш се превърна от най-нежелания в най-желания човек в Швеция само за едно-две денонощия.

Това налагаше нов анализ на ситуацията. Ненадейно се бе оказало, че обикалят из страната в компанията на човек с обаянието на Елвис Пресли.

– Само че Елвис е мъртъв – отбеляза рецепционистът.

– От време на време си мисля, че най-спокойно би ми било, ако Убиеца Андерш му правеше компания, заедно с голяма част от човечеството по възможност. Но нещата са такива, каквито са – каза свещеничката.

Близостта на Убиеца Андерш криеше очевидни опасности. Обаче същото важеше и за възможностите. Никой човек, който намираше достатъчно щастие в парите, не би изоставил новия Елвис в първата срещната канавка просто ей така.

– Да изчакаме скитащия се в гората да се върне. После мисля да отидем в Бурос, за да си купим кемпер, по-голям и колкото се може по-различен от сегашния – каза рецепционистът.

Свещеничката се съгласи. Логистиката беше по-скоро специалитет на Пер Першон, не неин. Но изведнъж ѝ хрумна нещо.

– Или можем да направим както предложи той.

– Кой?

– Гъбарят.

– Имаш предвид... тиро-риро?

Да, това имаше предвид.