Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Докато кучето сапьор работеше при кемпера, полицаите подканваха замаяната жена да им разправи какво друго е казал Убиеца Андерш освен „Осанна“.

* * *

„Убиеца Андерш прави нов удар!“ гласеше едно от многото заглавия. Контекстът беше ясен и нямаше опасност читателите да се подведат. Всички бяха посветени, всички знаеха, че има убиец на свобода и че този убиец раздава пари на нуждаещите се, вместо да ги убива.

Това бе пореден пиар успех с мъничък дефект, състоящ се в това, че „Спасете децата“ не получиха обещаните петстотин хиляди, а само четиристотин и осемдесет. Но се зарадваха и на тях.

Подканването от страна на полицията мина добре. За няколко часа жената успя да предаде, общо взето, всичко, което Убиеца Андерш ѝ бе съобщил. Това включваше бъбренето за Графа, който не бил граф. Тази информация също се озова във вестниците и доведе не само до връщането на кемпера (формално той принадлежеше на една от автокъщите на Графинята), ами и до това, че един начетен служител в данъчното отвори висящия случай, откри Графа и му съобщи, че данъчните му задължения към този момент възлизат на един милион и шейсет и четири хиляди крони.

– Разбрахме се да го нарежем бавно от горе надолу, нали? – каза Графа.

– Да – каза Графинята. – Много бавно, моля.

* * *

Предвид обстоятелствата свещеничката беше доволна от развитието на събитията. Докато тя, рецепционистът и новият Елвис продължаваха своето обикаляне с кемпер (пък бил той и друг модел), всички фенове на героя търсеха червено волво. Една блогърка от Хеслехолм дори се смахна дотолкова, че застана пред местното полицейско управление и започна да крещи: „Червено волво! Видях червено волво!“, докато накрая не я прогониха с помощта на полицейските кучета.

Сега, както го виждаше свещеничката, имаха два варианта. Единият беше вече обсъжданият: да се погрижат да отделят свещеничка, рецепционист и куфари от убиеца и да се изпарят. Това беше най-безветрената алтернатива.

Другият вариант беше да се погрижат да оберат плодовете от огромната популярност на убиеца. А свещеничката тъкмо бе измислила как да стане това.

– Да основем църква? На името на Убиеца Андерш? – попита рецепционистът. – Църквата на Убиеца Андерш?

– Да. Е, ще зачеркнем частта с убиеца от името. Може да прати грешни сигнали – каза свещеничката.

– Но защо да основаваме църква? Мислех, че целта на живота ти – също като моята – е да изпитваш колкото се може повече неприязън към колкото се може повече неща, включително Бог, Исус и така нататък.

Свещеничката измърмори, че било трудно да изпитваш неприязън към нещо, което не съществува, но иначе рецепционистът имал право.

– Но тук става въпрос за бизнес – каза тя. – Да си чувал да се говори за такова нещо като волни пожертвувания ? Елвис се върна. И обича да раздава пари. Кой не иска да бъде като Елвис?

– Аз?

– Кой друг?

– Ти?

– Кой друг?

– Не са много – призна рецепционистът.

Глава 27

Да се основе църква, не означаваше просто да купиш помещение и да отвориш вратите. Не и в Швеция. В страната, която не бе участвала във война от повече от двеста години, хората бяха имали предостатъчно време да регламентират почти всичко от сферата на мира.

Имаше например ясни правила какво се прави, когато някой получи божествено откровение и пожелае да го сподели с други хора, като му придаде организирана форма.

Свещеничката знаеше, че с молбите за основаване на църковни общности се занимава държавната Агенция за правни, финансови и административни услуги. Тъй като тя самата, рецепционистът и замисленият религиозен лидер нямаха друг адрес освен един кемпер, свещеничката реши да се обърне към споменатата агенция лично, като отиде на улица „Биргер Ярлсгатан“ в центъра на Стокхолм.

Кимна за добър ден и каза, че иска да основе нова общност, тъй като е съзряла светлината.

Служителят в агенцията, мъж на късна средна възраст, се беше занимавал с много съзирания на светлини през осемнайсетте години, прекарани на същото работно място, но клиентите никога досега не го бяха посещавали лично.

– Аха – каза той. – Госпожицата трябва първо да съзре няколко формуляра и надлежно да ги попълни. На какъв адрес да ги пратя?

– Да ги пратите? – попита Йохана Шеландер. – Та нали стоя тук пред вас, както почти се изразява Господ в Левит.

Служителят в Агенцията за правни, финансови и административни услуги случайно беше органист в Шведската църква и имаше добра памет. Ето защо беше на ръба да отвърне, че в същата книга от Библията пише, че този, който не слуша повеленията на Господа, ще бъде поразен от беди, изнемога, болести и още куп неща. Включително слепота, ако си спомняше правилно.