Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Проблемът пред служителя беше, че Господ не повеляваше необходимите формуляри да се пращат по пощата. Сега, когато за пръв път срещу него се изправи клиентка от плът и кръв, служителят можеше да ѝ даде документите на ръка.

Докато той размишляваше, свещеничката (все така находчива) успя да го атакува от друг ъгъл.

– Забравих да се представя – каза тя. – Казвам се Йохана Шеландер и съм бивш викарий. В предишната ми роля от мен се очакваше да служа на паството като мост между земното и небесното, но през цялото време усещах, че съм неспособна да го правя. Сега обаче открих въпросния мост. Наистина!

Служителят не я остави да го увлече с приказките си. Макар и това да беше премиерният му пряк контакт с някой от кандидатстващите, през годините той се бе сблъсквал с какво ли не, включително група вярващи, които искаха да регистрират идеята, че изворът на всяко добро се намира в една мелница в северозападен Вермланд22. Една зима последните двама членове на групата бяха измръзнали до смърт в мелницата, без съдържащото се в нея добро да им помогне.

Работата с измръзналите беше (преди да измръзнат, де), че те си имаха вътрешни правила, ръководство и ясна цел, включваща срещи за всеобща молитва и медитация пред мелницата всяка неделя в петнайсет часа. Следователно нямаше причина молбата им да бъде отхвърлена. Да медитираш всяка неделя на температура от минус дванайсет до минус осемнайсет градуса и затънал в метър и половина сняг, си беше религиозно и още как.

Служителят на агенцията реши, че правилникът му разрешава не просто да подаде формулярите, които вече бе успял да приготви, ами и да окаже помощ на бившия викарий.

Затова попълни вместо нея всичко, което трябваше да се попълни, зададе ѝ задължителните въпроси и се погрижи да получи правилните отговори. Щом стигнаха до името на новата религиозна общност, служителят я информира за изискванията. Името не трябваше да е в разрез с добрите нрави и обществения ред и чрез него трябваше да разграничат дейността си от тази на другите общности.

– Имайки това предвид, как смятате да се казва общността ви?

– Църквата на Андерш. Това е нашият духовен водач.

– Аха, да. Сигурно не се казва просто Андерш? – каза служителят разсеяно.

– Името му не е Андерш, а Юхан. Юхан Андершон.

Служителят вдигна поглед от формулярите си. Всеки ден четеше вечерния вестник на връщане от работа, затова спонтанно (и малко непрофесионално) възкликна:

– Убиеца Андерш?

– Бил е наричан и така в зависимост от контекста. Любимите деца имат много имена23.

Служителят прочисти гърло и се извини, задето е любопитствал, след което кимна и каза, че това за любимите деца и така нататък било много правилно наблюдение...

После съобщи, че да се основе Църквата на Андерш, щяло да струва петстотин крони и че той предпочитал депозит чрез банков превод.

Свещеничката мушна банкнота от петстотин крони в едната му ръка, дръпна подпечатаните документи от другата, благодари за доброто обслужване и се отправи към очакващия я кемпер.

– Пастор Андерш! – каза тя, щом влезе вътре. – Трябват ти нови дрехи.

– И църква – добави рецепционистът.

– Но първо малко причастие, а? – каза пасторът.

22 Лен в западно-Централна Швеция. – Б. пр.

23 Шведска поговорка. – Б. пр.

Глава 28

Имаха да организират много неща, при това за възможно най-кратко време.

На свещеничката се падна да скалъпи въздействащо послание и да се погрижи пастор Андерш да го наизусти. Последното беше трудна задача и тя сподели това със своя рецепционист. В началото той не можа да я разбере. Нямаше значение какво говори суперзвездата им, нали? Достатъчно беше да звучи що-годе религиозно, а това така и така се случваше всеки път, когато убиецът си отвореше устата. Елвис искаше да дарява пари, а всички искаха да бъдат като Елвис, нали така звучеше уравнението?

Да, вярно, идеята бе думите на Убиеца Андерш отново да напълнят жълтия и червения куфар, а най-добре щеше да е към тях да се присъединят още два куфара, независимо от цвета им. Но за целта не беше достатъчно едно-единствено идиотско словоизлияние, а последователна, наглед религиозна идея, проповядвана седмица след седмица. Като пасторът на църквата не трябваше да стои на амвона и да повтаря „Осанна“ между глътките вино, а да предложи нещо по-добро. Освен това проектът не биваше да става твърде зависим от един човек.

– Какво имаш предвид? Църквата на Андерш без Андерш?