Енориите се свиваха и сливаха. Накрая преминаването от осемнайсети в двайсет и първи век доведе до това, че навсякъде в гордото кралство Швеция църквите стояха празни и западаха, ако в тях не се вложеха сериозни пари за поддръжка.
Разбира се, Шведската църква разполагаше със сериозни пари. Общият ѝ капитал възлизаше на седем милиарда крони. Но годишната възвръщаемост не надвишаваше смешните три процента, защото църквата с високо вдигната глава (макар и малко неохотно) се беше отказала от инвестициите в петрол, тютюн, алкохол, бомбардировачи и танкове. Част от тези три процента се инвестираха обратно в църковните дейности, но ако върху свещеника валеше, това не означаваше непременно, че върху клисаря пръска25. Или в свободен превод: отделните енории често изпадаха във финансова безизходица. И ако някой отидеше в такава енория и предложеше три милиона крони в брой, за да купи църковна сграда, която стоеше залостена и трупаше само разходи – то той биваше изслушван.
– Три милиона? – попита викарий Гранлунд и веднага осъзна колко добре щяха да му дойдат тези пари и как щеше да ремонтира с тях главната църква на енорията, която също бе започнала да запада.
Вярно, обявената цена беше четири цяло и девет, но сградата се продаваше от две години, без никой да прояви интерес.
– Църквата на Андерш ли казахте? – зачуди се викарий Гранлунд.
– Да, на името на главния ни пастор Юхан Андершон. Изумителна житейска история. Чудо Божие, наистина – каза рецепционистът и си помисли, че ако Бог все пак съществува, всеки момент ще го порази със светкавица.
– Да, четох за това във вестниците – каза викарият.
Добре беше, смяташе викарият, че църквата ще се поеме от друга християнска общност. Все пак сградата беше свещена и сега можеше да продължи да бъде такава.
Енорията бе предоставила на викарий Гранлунд пълно право на договаряне и той реши да вземе трите милиона. Църковната сграда имаше внушителни размери, срокът ѝ на годност бе изтекъл преди стотина години, намираше се твърде близо до европейски път Е18 и разполагаше с гробище с разпръснати надгробни плочи, всички от които бяха поне на петдесет години. Викарият се замисли за гробовете и за това какъв късмет имаха, че от толкова време никой не е бил заравян в тях. Представѝ си само мястото на вечния ти покой да се намира до една от най-натоварените магистрали в Швеция. Що за покой би било това?
Все пак той повдигна въпроса за гробовете пред потенциалния купувач.
– Смятате ли да уважите гробищния мир26? – попита той, съзнавайки, че едва ли някой ще попречи някому да извърши противното.
– Абсолютно – каза рецепционистът. – Няма да изровим нито един гроб, само малко ще подравним терена и ще го асфалтираме.
– Ще го асфалтирате?
– За паркинг. Е, решено ли е? Искаме бърза сделка, за да получим достъп до имота в понеделник. Ще платя на ръка още сега, стига да получа квитанция.
Викарият съжали, че е попитал за гробищата, но реши да се престори, че не е чул отговора.
– Споразумяхме се – каза той и протегна ръка. – Господин Першон току-що се сдоби с църква.
– Чудесно – каза Пер Першон. – Викарият не обмисля ли да се присъедини към учението ни? Това би било чест за нас. Ако викарият желае, може да му осигурим и място на паркинга.
Викарий Гранлунд имаше чувството, че е навлякъл голяма беда на сградата, която току-що бе продал. Вярно, че той и паството му определено се нуждаеха от тези три милиона. Но това не означаваше, че трябва да се подмазват на купувача.
– Вървете си, Першон, преди да съм размислил – каза той.
24 От пиетизъм (от лат. pietas – благочестие) – религиозно течение, възникнало в Германия в края на ХVII век, което противопоставя формално-обредната страна на религията на мистичното чувство. – Б. р.
25 „Ако вали над свещеника, над клисаря пръска“ – шведска поговорка, според която всичко, което се случва на висшестоящите, се отразява, макар и в по-малка степен, и на подчинените им. – Б. пр.
26 Установено изискване за уважително отношение към останките на починалите. – Б. пр.
Глава 30
Оставаше въпросът с охраната.
Въпреки че бе прекарал целия си зрял живот, обграден от полубандити или същински такива, рецепционистът се чувстваше некомпетентен в сферата на връзките с подземния свят. А именно там смяташе да търси охранители. Имаха нужда от хора, които да са готови да захапят, когато се появят Графа и Графинята или някой друг, замесен от тяхното тесто. Не им трябваше човек, който първо пита и после действа, или който се опитва да решава проблемите с празни приказки.
Читать дальше