Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Свещеничката беше измислила всичко. Църквата на Андерш щеше да бъде крепост на щедростта. Исус щеше да е заложникът, а самият Дядо Господ – основната заплаха за най-стиснатите овце в паството.

Според изчисленията на рецепциониста пет процента от постъпленията щяха да отиват за Убиеца Андерш, пет процента за бодигардовете, пет процента за общи разноски и пет процента за хората в нужда. Оставаха едва осемдесет процента за свещеничката и рецепциониста, но трябваше да се задоволят с това. Ако алчността забиеше ноктите си в тях, нещата можеха да свършат зле. Освен това делът на Убиеца Андерш щеше да се прибави към техния в мига, в който пасторът получеше куршум между очите.

Както гласяха успокоителните думи в Писанието: „Добротворната душа ще бъде наситена“30.

28 Притчата за добрия самарянин е всъщност от Евангелието на Лука. Вероятно авторът прави умишлена грешка в унисон с ироничния дух на книгата. – Б. пр.

29 Лука 6:38. – Б. пр.

30 Притчи 11:25. – Б. пр.

* * *

С всяка изминала седмица интересът към най-интересният човек в Швеция, а може би и в Европа стихваше. Първоначално чрез фейсбук се вливаха по сто и петдесет хиляди крони дневно в спешно откритата от рецепциониста банкова сметка. Но тази сума бързо намаля наполовина, а след няколко дни спадна с още петдесет процента. Проклетите хора забравяха толкова бързо!

Още преди да уредят всички подробности с църквата, броят на даренията, насочени към възхвалявания убиец, беше паднал почти до нулата. Това тревожеше рецепциониста, който отговаряше за бюджета. Освен това до откриването оставаха още дванайсет дни. Ами ако никой не дойдеше? Представи си как той и свещеничката седят сами в църквата и добавят последните си пари към волните пожертвувания, докато убиецът проповядва Бог знае какво.

Свещеничката беше по-спокойна. Тя се усмихна на рецепциониста си и каза, че вярата може да мести планини не само в Библията, както и че не бива да се отчайват на финалната права. Сега смятала да преподаде на пастора ускорен курс по техника на проповядването. Щяло да бъде хубаво, ако през това време рецепционистът се погрижел Джери с ножа и неговите кадри да придобият малко рутина, защото иначе трудът ѝ можело внезапно да отиде нахалост.

Оказа се, като стана дума за това, че Джери с ножа имал възражение. Не бил доволен, че църквата няма авариен изход, тъй като пасторът можело да бъде нападнат, докато проповядва. Всеки крадец знаел, че трябва да има най-малкото два алтернативни пътя за бягство, в случай че го изненадат неочаквано. По време на работа. В смисъл като крадец. Или в конкретния случай пастор.

– Накратко казано, Джери иска да наеме майстор, който да пробие дупка в стената на сакристията. Казах, че първо ще говоря с теб, защото... ами, това е свещена стая в свещена сграда и не знам как...

– Една свещена дупка в стената добре ще ѝ дойде – каза свещеничката. – Сакристията с авариен изход, пожарникарите щяха да са във възторг, ако знаеха.

* * *

Свещеничката не спря да тормози Убиеца Андерш шест дни подред.

– Мисля, че вече е готов – каза тя на седмия ден. – Във всеки случай по-готов няма да стане...

– А и бодигардовете са нащрек – репликира рецепционистът. – Джери с ножа е събрал чудна дружина. Дори не смея да вляза в църквата, без да се легитимирам.

Тук Пер Першон отново изказа тревогата си от факта, че щедрият им убиец е на път да потъне във всеобща забрава тъкмо когато всичко е вече готово.

– Има какво да се направи по въпроса – каза свещеничката и отново придоби онзи монализин вид.

Тя имаше идея.

Грешка. Имаше две идеи.

Без да знае накъде бие свещеничката, рецепционистът отвърна на усмивката ѝ. Каза, че до този момент вече имал възможно най-голямо доверие в творческите ѝ способности. В сравнение с нея той се чувствал като таблица в „Ексел“.

– Ти си много повече, любов моя – каза свещеничката с искреност, на каквото не предполагаше, че е способна.

Рецепционистът така се вдъхнови от любовното признание, че сам не усети как по инерция взе да предлага малко тиро-риро.

– Че къде? – зачуди се свещеничката, без да звучи неодобрително.

Мамка му! Не можеха да прекарат целия си живот в кемпер с Убиеца Андерш. Въпросът с мястото за живеене, както за убийци, така и за почтени хора, предстоеше да бъде уреден.

– Зад органа? – предложи той.

Глава 32

Оказа се учудващо лесно да накара убиеца андерш да проумее какво трябва да каже на журналиста и защо. И той дори го каза, когато му дойде времето. Разбира се, добави и малко глупости, но нямаше как. Всеки път, когато беше на път да каже нещо откачено, асистент-пасторът Йохана Шеландер успяваше да го прекъсне и да изложи своята версия.