Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Самият пастор Андерш обаче бе лежал на топло предостатъчно години, та рецепционистът го помоли да помисли и той го направи, та чак пушек се вдигна. Само че мозъкът му изпуши твърде бързо, още преди да се сети за решение на проблема. За сметка на това спомена интересния факт, че поразителен брой от неговите братя по неволя в пандиза са работили като охранители в кръчми.

– Ето – каза рецепционистът. – Знаеш ли името на някой от тях?

– Да... Холмлунд – отвърна пастор Андерш. – И Лоса...

– Лоса?

– Да, така му викат, иначе си има някакво друго име.

– За малко и сам да се досетя. Можем ли да се обадим на Лоса?

– Не, в затвора е. Задълго. Убийство.

– Тогава на Холмлунд?

– Той е човекът, когото Лоса уби.

Настроението на рецепциониста рязко се подобри, когато пастор Андерш все пак успя да посочи две-три фитнес зали в района на Стокхолм, които често бяха посещавани от хора, отговарящи на комбинацията „охранител – затворник“. Рецепционистът се обади на Таксиджията Торщен (за да не се вози из града с кемпера) и започна да обикаля фитнес залите в търсене на хора за охранителния отряд.

Не сполучи в първия фитнес, нито във втория. Не можеше просто да отиде до някой случаен човек и да го пита дали е пазил на вратата на някое заведение и освен това е лежал в затвора. Щом пристигна в третата зала, започна да се отчайва. Там, за разлика от предните две места, действително имаше няколко души, които изглеждаха достатъчно охранителски и бе напълно възможно да са мръзнали пред някоя кръчма. Но нямаше начин да разбере кои от тях са били опандизени за колкото се може по-жестоко престъпление и съответно не биха се поколебали да действат при възникването на критична ситуация.

Таксиджията Торщен беше последвал рецепциониста в третата зала, без да го канят; беше адски скучно да седиш в колата и да чакаш.

А и по време на днешния курс бе придобил приблизителна представа за ситуацията и сега можеше да е от полза. Отиде до младежа на касата, представи се като Таксиджията Торщен и попита:

– Според теб с кои от днешните ти клиенти не бива да се караме?

Младежът погледна Таксиджията Торщен.

– Таксиджията Торщен? – попита той, вместо да отговори на въпроса.

– Да, аз съм. Но с кого тук не бива да си имаме проблеми?

– Дошли сте да създавате проблеми ли? – попита младежът.

– Не, напротив! Затова искаме да знаем кого в никакъв случай не трябва да дразним, та да не стават грешки.

Младежът, изглежда, копнееше да се намира някъде другаде, далеч от този разговор и от фитнес залата. Не знаеше какво трябва да направи или да каже, но в крайна сметка посочи един едър и татуиран мъж, който ползваше уреда за скотово сгъване27 в другия край на помещението.

– Наричат го Джери с ножа. Не знам защо и предпочитам да не научавам. Но съм забелязал, че другите ги е страх от него.

– Отлично! – каза рецепционистът. – Джери с ножа, така ли беше? Хубаво име!

Рецепционистът благодари за помощта, а после отбеляза, че Таксиджията Торщен се е справил добре, но сега трябвало да изчака на входа. Пер Першон и Джери с ножа трябвало да поговорят на четири очи.

Рецепционистът изчака Джери с ножа да даде почивка на бицепсите си.

– Разбрах, че ти си Джери с ножа?

Джери с ножа изгледа Пер Першон предпазливо, но не гневно.

– Точно в момента съм Джери без ножа – каза той. – Но и така може да ти се стъжни, в зависимост от това какво искаш.

– Върхът! – възкликна рецепционистът. – Казвам се Пер Першон и представлявам господин, когото наричат Убиеца Андерш. Името му може би ти звучи познато?

На Джери с ножа му бе трудно да си придаде обичайния намусен и незаинтересован вид, тъй като разговорът бе започнал необичайно вълнуващо. Накъде ли отиваше?

– Убиеца Андерш, той откри Исус... и с това си създаде доста неприятели – каза Джери с ножа замислено.

– Надявам се, че ти не си един от тях? – каза рецепционистът.

Не, Джери с ножа нямал неуредени сметки с Убиеца Андерш. Никога не се били срещали и не били лежали на едно и също място по едно и също време. Но сигурно имало други хора, които са по петите му. Като например онзи граф и откачената му вещица.

Да, точно така. Убиеца Андерш бил започнал нова кариера като проповедник в своя собствена църква. Тая работа изисквала известни инвестиции и би било неприятно, ако срещне създателя си много по-рано, отколкото предвиждал бюджетът. Именно поради това в момента Пер Першон безпокоял господин Джери със или без ножа. Накратко казано, дали той би се заел със задачата да опази живота на Убиеца Андерш възможно най-дълго? И като така и така е станало дума, да стори същото и за самия Пер Першон и една свещеничка на име Йохана Шеландер?