Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Глава 26

Свещеничката и рецепционистът влязоха ръка за ръка във водещия, а може би и единствен магазин за кемпери в Бурос. Обръщаха се един към друг с „любими“ и „скъпа“ пред продавачите и създаваха впечатление за автентична двойка. Това се случваше, докато Убиеца Андерш се криеше в току-що пенсионираната кола. Без гъби, но в компанията на Библията и нова бутилка причастие.

Свещеничката и рецепционистът се спряха на „хоби 770 сфинкс“. Не на последно място заради възможността да разполагат с chambre séparée 21.

Цената, шестстотин и шейсет хиляди крони, не беше проблем. Или по-точно беше.

– В брой? – попита продавачът, поглеждайки ги обезсърчено.

В такива ситуации свещеничката се справяше по-добре. Като начало разви шала, който до този момент скриваше якичката ѝ. После попита какво лошо имало в парите в брой? Та нали тъкмо вчера полицията бе върнала банкнотите, които Убиеца Андерш – Бог да го благослови! – беше дарил на Червения кръст и Армията на спасението.

Продавачът, разбира се, беше запознат с новина номер едно в страната и призна колебливо, че свещеничката имала право. Но шестстотин и шейсет хиляди?

Ако сумата била затормозяващо висока, сигурно можели да се разберат и за по-ниска. В такъв случай разликата щяла да отиде изцяло в полза на международната дейност на шведската църква.

– Която, между другото, също няма проблеми с паричните средства в брой. Но ако продавачът не иска да ни продаде кола, която да послужи в борбата ни срещу глада, значи, ще отидем някъде другаде.

Свещеничката кимна за сбогом, хвана рецепциониста под ръка и се отправи към изхода.

Десет минути по-късно всички документи бяха готови. Свещеничката и рецепционистът се настаниха в новия си кемпер и потеглиха – при което рецепционистът най-накрая можа да попита:

– Борбата ни срещу глада?

– Импровизирах. В тази връзка започвам да огладнявам. Какво ще кажеш да минем през „Макдоналдс“?

21 Отделна стая (фр.). – Б. пр.

* * *

Всички, които копнееха да се срещнат с новия идол на нацията Убиеца Андерш (а те бяха много!), заставаха нащрек, щом покрай тях минеше кемпер. Хората с по-сериозни детективски заложби задаваха въпроси като: „Това „Енлаг дюк 310“ от 2008-а ли беше? Видя ли джантите? Оригинални ли бяха, или не?“.

Триото възнамеряваше да се отърси и от професионалистите, и от любителите, като зареже автомобила на Графа. Това беше първата точка в дневния ред.

Но за аматьорите кемперите си бяха кемпери. Независимо от смяната на превозното средство, свещеничката, рецепционистът и героят на народа щяха постоянно да бъдат изложени на хорските погледи. Съгражданите им щяха да се чудят: „Това вътре не е ли Убиеца Андерш? Зад волана дали седи жена (която според свидетелските показания изглеждала като повечето жени)?“.

Решението беше не просто да изоставят колата на Графа, а да го направят по най-шумния възможен начин. За по-сигурно на достатъчно разстояние от Бурос.

Минаха през ресторант за бургери, посетиха безпроблемно „Сюстембулагет“, а после и бензиностанцията, така че да заредят както себе си, така и превозното средство, след което продължиха в посока североизток. Планът за следващия ден бе изготвен и одобрен.

След поздрава от кралицата Убиеца Андерш дрънкаше кажи-речи непрекъснато как трябвало да дари още половин милион в името на Исус. Този път на децата! Свещеничката и рецепционистът най-накрая се съгласиха. Не толкова заради децата, а защото щеше да се вдигне шум, когато оставят кемпера на Графа. И по-точно щеше да се вдигне шум пред главната кантора на „Спасете децата“ в Сундбюберг, северно от Стокхолм.

След няколко повторения Убиеца Андерш каза, че е разбрал в какво се състои планът. След още три повторения свещеничката и рецепционистът започнаха да му вярват. Оставаше пътуването дотам.

Рецепционистът застана зад волана на старата кола, а свещеничката седна в новата заедно с Убиеца Андерш, скрит зад пердетата в компанията на Библията си.

Някъде по средата на пътя екипажът спря за нощувка. Убиеца Андерш захърка в единия автомобил, а свещеничката и рецепционистът направиха същото в другия, но първо... да, възможностите за гушкане не бяха много и трябваше да се възползват.

* * *

Трябваше да признаят на Убиеца Андерш, че прекарваше дълго време в разлистване на Библията. Особено го интересуваха цитатите, в които се говореше за щедрост. Чувството да даваш се бе оказало толкова хубаво. А сега го радваше и благодарността, която го заливаше от вестниците и социалните медии.