Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Въпрос: Какво разказаха служителките за срещата с Убиеца Андерш? Той заплашително ли се е държал? Изплашили ли са се?

Отговор: В такива случаи мислите ни са със стотиците хиляди хора по света, които имат нужда от хуманитарната помощ на Червения кръст и я получават.

В случая с жената от Армията на спасението свидетелските показания бяха повече и по-подробни. Железопътният възел Хеслехолм винаги е бил известен главно с това колко лесно е човек да изчезне оттам. Ето защо местните жители, политици и журналисти се ангажираха особено сериозно с фантастичната случка пред търговския център.

Свидетелите, които се бяха намирали пред „Сюстембулагет“, с охота се оставяха да бъдат интервюирани от медиите и разпитвани от полицията. Една блогърка написа публикация по темата, като твърдеше, че вероятно е предотвратила клане, след като се показала иззад ъгъла и в последния момент подплашила извършителите с крясъци. Същата блогърка бе извикана да даде показания, при което се оказа, че може да твърди със сигурност единствено, че Убиеца Андерш и съучастниците му са офейкали с червено волво.

Най-добрият свидетел беше един истински любител на кемпери, който по случайност стоял точно до жената войник от Армията на спасението. Той можа да каже на полицията, че зад волана е седяла жена, а кемперът е бил модел „Енлаг дюк 310“ от 2008 година. Нямаше какво повече да добави за жената, освен че този модел кемпери имали въздушна възглавница на шофьорското място, където седяла тя. Колкото и да го разпитваха, главният репортер от местния вестник и малко измореният следовател от полицията не научиха нищо друго за шофьорката, освен че изглеждала „както изглеждат всички жени“, както и че джантите на кемпера по някаква причина не били оригинални.

Кметът пое инициативата да открие кризисен център в кметството. Гражданите, които чувстваха, че пряко или непряко са пострадали от безчинствата на Убиеца Андерш в градчето, бяха добре дошли в центъра. Кметът позвъни на двама лекари, медицинска сестра и психолог, които лично познаваше. След като в кметството не се появи нито един гражданин, кметът предусети задаващото се политическо фиаско, качи се в автомобила си и отиде да вземе жената от Армията на спасението от жилището ѝ. Тя готвеше пюре от картофи и брюква и не искаше да ходи никъде, но това не бе взето под внимание поради всички останали неща, които трябваше да бъдат взети под внимание.

По този начин медиите можеха да разкажат за инициативата на кмета и как в кризисния център помогнали на шокираната жена от Армията на спасението отново да заживее нормално, доколкото било възможно. Медиите добавиха също, че в отговор на въпросите за общия брой граждани, които са потърсили грижа и подкрепа в центъра, кметът се позовал на току-що въведеното от него право на зачитане на личния живот на въпросните граждани.

Истината – че жената изобщо не беше шокирана, а гладна – така и не стана всеобщо достояние.

Глава 24

На третия ден в развитието на събитията настъпи обрат. Първо полицията съобщи, че разследването срещу Юхан Андершон е прекратено. Дарителят на общо над един милион крони действително бил известен с криминалното си минало, но беше излежал престъпленията си и нямаше задължения към съдебно-изпълнителната власт. Освен това никой не бе изявил претенции за парите, а самите банкноти не можеха да бъдат проследени до предишно престъпление. Червеният кръст и Армията на спасението получиха обратно даренията си от съответно четиристотин седемдесет и пет хиляди и петстотин и шейсет хиляди крони. Дори за убийците не е незаконно да раздават пари наляво и надясно.

Вярно, според някои показания Юхан Андершон се беше държал заплашително, или поне бе имал заплашителен поглед. Жената от Армията на спасението обаче упорито зае противоположна позиция. Според нея Убиеца Андерш имал красиви очи, а в гърдите му биело сърце от злато. Тя отказваше да приеме прощалната му реплика „Почивай в мир“ за заплаха. Следователят промърмори, че тя вероятно имала право, и закри случая.

– И ти почивай в мир – каза той на папката с разследването, преди да я прибере в архива с приключени случаи в мазето на полицейското управление.

През същите три дни някой успя да направи фейсбук страница в подкрепа на Убиеца Андерш. За едно денонощие страницата събра дванайсет харесвания. След две денонощия харесванията станаха шейсет и девет хиляди. А преди обяд на третия ден вече бяха повече от милион.