Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Йохана изсумтя вътрешно. Ако лошото време в деня на ръкополагането ѝ в духовен сан беше израз на протеста на Бог срещу избора ѝ на професия – тогава Той само на това ли беше способен?

Щом дъждът и градушката спряха, тя си събра нещата и се върна у дома в Сьормланд14. Първоначално проповядваше на едно паство, на ръка разстояние от баща си. Четири години по-късно, както беше планирано, стана викарий в семейната енория. Татко ѝ се пенсионира, макар вероятно да възнамеряваше да продължи да командва. Само че се разболя от рак на стомаха и – представи си! – оказа се, че има нещо, което може да го победи! Това, което Бог не успя да стори цял живот (ако изобщо беше опитвал!), ракът постигна за три месеца. Спонтанно и право от амвона дъщеря му го поздрави с „добре дошъл“ в ада. А щом използва и онази дума за женски полов орган, за да означи мъжа, който бе представлявал паството през последните трийсет години, вече бе невъзможно да остане.

– Не можеш ли веднъж завинаги да кажеш дали думата е путка, или не? – попита Убиеца Андерш.

Свещеничката го изгледа с поглед, който казваше: „Не ти ли наредих изрично да си затваряш плювалника?“.

Експериментът на паството с жената свещеник приключи. Таткото беше мъртъв, а дъщерята свободна. И безработна. И мръсна и гладна след седмица скитане.

Но четири сандвича с шунка и бутилка малинов сок по-късно тя се сдоби както с жилище, така и с ново препитание. Работата като агент се отплащаше добре още отначало, а сега, след като бяха минали две години, положението се бе още повече подобрило. Освен това бе открила любовта! Накратко казано, почти всичко беше поносимо. Само убиецът срещу нея да не настояваше да говорят за Библията...

– Библията, да – каза Убиеца Андерш. – Ако си се наприказвала, може ли да си дойдем на думата?

Свещеничката се почувства обидена от тази проява на незаинтересованост към нейната съдба. И от това, че в разрез с установените правила убиецът изобщо си бе отворил устата.

– Искаш ли още една бира? – попита тя.

– Всъщност да, благодаря!

– Не може.

14 Съкратено от Сьодерманланд, историческа провинция в източната част на средна Швеция. Обхваща четири лена, включително стокхолмския. – Б. пр.

Глава 12

Една от основните опорни точки в активното невярване на отскорошния бакалавър по богословие Йохана Шеландер беше фактът, че четирите евангелия безспорно са били написани твърде дълго след смъртта на Исус. Ако имаше мъж, който може да ходи по вода, да прави храна от нищото, да вдига на крака сакатите, да прехвърля лудостта от човек на свиня, както и да стане и да проходи три дни след като е умрял – ако наистина имаше такъв мъж (или пък жена), защо са били необходими едно, две поколения, че и повече, преди някой да седне и да запише делата му?

– Откъде да знам? – каза Убиеца Андерш. – Ама какво, вдигал е сакатите на крака? Разкажи ми повече!

Свещеничката отбеляза, че убиецът възприема по-лесно чудесата, отколкото съмнението, но не се предаде. Обясни му, че двама от четиримата евангелисти са държали писанията на трети евангелист в скута си, докато са пишели. Нищо чудно, че свидетелските им показания си приличали. А последният, Йоан, си измислил куп неща сто години след разпъването на Исус. Изведнъж започнал да твърди, че Исус е пътят, истината и животът, че е светлината на света и хлябът на живота, и кажи-речи, всичко останало.

– Пътят, истината и животът – повтори Убиеца Андерш с известно страхопочитание. – И светлината на света!

Свещеничката продължи с това, че части от евангелието на Йоан дори не били писани от самия него. Повече от триста години след Христа някой си измислил нови епизоди, като например известната сцена, в която Исус казва: „който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък“15. Човекът, измислил това, който и да е той, искал да каже, че никой не е невинен, защото така и не се стигнало до хвърляне на камъни, но въпросът бил какво въобще прави тази история в Библията.

– Четвърти век! Разбираш ли? – каза свещеничката. – Това е по-зле, отколкото ако аз реша да седна и да си измисля какво всъщност е ставало по време на френската революция и кой какво е казал. И всички историци да прочетат написаното и да закимат в съгласие!

– Да – каза Убиеца Андерш, без да слуша това, което не го интересуваше. – Исус е прав, разбира се. Кой е безгрешен в действителност?

– Но не това се опитвам да кажа...

Убиецът се изправи, докато свещеничката още говореше. Кръчмата го зовеше.