Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

По-приемлив вариант би било да остави идиотите да избират каквато музика си искат. Само че не беше ли неоспорима истина, че Хулио Иглесиас минаваше всякакви граници?

Да вдигне джубокса и да го запрати през прозореца, с което да сложи край на вечерта за всички в кръчмата, беше начин да даде воля на своето разрушително аз, вместо на своето много разрушително аз. И се беше получило. Излезе скъпо, но – и това беше най-важното – Убиеца Андерш се събуди в собственото си легло, а не в ареста, откъдето да го прехвърлят някъде за по-постоянно.

Джубоксът спаси живота му. Или той сам го спаси, използвайки джубокса. Това означаваше ли, че пътят обратно към затвора не беше толкова неизбежен, колкото подсъзнанието му бе започнало да му натяква? Ами ако съществуваше живот без чупене на ръце и без летящи джубоксове?

В такъв случай къде беше и как се стигаше дотам?

Това си мислеше Убиеца Андерш, преди да отвори първата си бира за деня. А веднага след нея и втората. После забрави какво си бе мислил преди малко, но буцата в стомаха му беше изчезнала, така че, наздраве!

Бирата беше водата на живота. Третата поред почти винаги беше най-вкусната.

„Хопала!“, помисли си той.

Глава 10

Дойде денят, в който триото трябваше да изчисти сметките си с Графа. Този път жертвата беше клиент, който взел един лексус RX 450 h за пробно каране през уикенда, но междувременно някой откраднал колата.

Поне така твърдеше клиентът.

В действителност беше скрил автомобила при сестра си в Даларна, която, вместо да се замисли, веднага се снимала зад волана и качила снимката във фейсбук. Понеже всички познават някого, който познава някого, познат на някого, не мина много време, преди истината да стигне до Графа. Клиентът измамник дори не разбра, че е разкрит, преди лицето му да бъде смачкано, а всички по-достъпни зъби – избити. Поради възрастта и обявената цена на автомобила (ще рече: колата беше нова и скъпа) заминаха и една капачка на коляно и един пищял.

Работата беше рутинна, също като онази отпреди деветнайсет месеца, когато в цената влизаше счупването и на двете ръце на мъжа, който, за свое нещастие, се бе представил твърде слабо в играта на блекджек, но се бе отървал наполовина заради едно бебе.

Убиеца Андерш изпълни прецизно и тази поръчка (две ръце винаги бяха по-лесни от една, защото тогава не се налагаше да мисли коя трябва да счупи). И вероятно с това щеше да се приключи, ако не се беше сетил за думите на свещеничката при първата им среща. Тя бе споменала нещо за това колко хубаво било, че Убиеца Андерш помислил за малкото дете.

Тогава свещеничката бе цитирала Библията. Ами ако в тая книга имаше и други такива неща? Все пак беше адски дебела. Може би вътре имаше истории, които да го накарат... да се чувства добре? Да стане друг човек? Защото в главата му от време на време се появяваха мисли, които допреди това беше заличавал с алкохол.

На следващия ден щеше да говори със свещеничката и тя да му разкаже за Библията. Значи, утре. Първо кръчмата. Часът вече беше четири и половина следобед.

Или?

Така и така трябваше да мине през хотела. Можеше първо да помоли свещеничката да му разясни това и онова за това и онова. А после да разкара вечната буца в стомаха с пиене. Нямаше нужда да говори много, докато свещеничката обяснява, просто трябваше да слуша. Нищо не пречеше междувременно да си пийва.

* * *

– Ей, свещеничката, трябва да говоря с теб.

– Добре, пари назаем ли ти трябват?

– Не.

– Бирата в хладилника ли е свършила?

– Не, сега проверих.

– Тогава какво искаш?

– Да поговорим, нали ти казах.

– За какво?

– За тая работа с Господ и Исус и Библията, сещаш се.

– А? – учуди се свещеничката, която може би още тогава трябваше да отгатне, че се задават неприятности.

Убиеца Андерш започна първия си теологичен разговор със свещеничката, като каза, че доколкото знаел, тя била наясно с повечето религиозни работи. Може би най-добре би било да почне от самото начало...

– От началото? Аха, да, казва се, че в началото Бог създал небето и земята, и това уж се случило преди около шест хиляди години, но има някои хора, които мислят, че...

– Не, по дяволите, не това начало. Как започна всичко за теб?

Вместо да застане нащрек, свещеничката се изненада приятно. Вярно е, че с рецепциониста бяха решили да ненавиждат всичко и всички заедно вместо поотделно. Но никога не си бяха разменяли спомени, освен някои без значение. Когато им се удадеше възможност, предпочитаха да се съсредоточат върху приятното вместо върху горчивото и причините за него.