Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Убиеца Андерш долови критична нотка в последното изречение и отвърна, че може би не бил толкова заинтересован да трупа пари, колкото били рецепционистът и свещеничката. Той лично бил достатъчно разумен да цени смислено прекараното свободно време. Стигало му да работи три пъти седмично, но и в никакъв случай не искал някой свадлив хлапак да ходи да размахва юмруци и да петни името му, докато той си почива.

А що се отнася до всички онези държави, които току-що му бяха изброили, той имаше да каже само едно: За нищо на света! Убиеца Андерш не бил ксенофоб, не там бил проблемът. Той ценял всички хора еднакво, но искал да може да каже „здравей“ или „добър ден“, да прояви малко учтивост към човека, когото трябва да пребие от бой. Това било най-малкото, което можел да стори за ближния си, нали така?

– Нарича се уважение – каза Убиеца Андерш намусено. – Но може би свещеничката и рецепционистът не са чували за такова нещо?

Рецепционистът реши да не коментира възгледите на убиеца относно количеството уважение, съдържащо се в разменянето на учтиви фрази с човека, който няколко секунди по-късно ще лежи полумъртъв на земята. Вместо това Пер Першон отбеляза кисело колко добре разбирал как Убиеца Андерш успява да не трупа пари. Нали онзи ден един джубокс бе излетял през прозореца на кръчмата само защото не свирел хубава музика.

– Колко крони излезе смислено прекараното свободно време? Двайсет и пет хиляди? Трийсет? – попита рецепционистът и почувства известно удовлетворение, че е посмял да го каже.

Убиеца Андерш измърмори, че трийсет хиляди било доста близо до истината и че точно тази постъпка не била най-смислената в живота му.

– Но що за хора пъхат пари в машина, за да слушат Хулио Иглесиас?

Глава 9

За Пер Першон фактът, че е излъган от живота, беше чисто и просто обективна истина. Тъй като не вярваше в никаква висша сила, а дядо му отдавна беше починал, той нямаше към кого или към какво да насочи разочарованието си. Затова още отрано реши да изпитва неприязън към целия свят и към всичко, което този свят поощряваше и съдържаше – включително седемте милиарда души, които го населяваха.

Не откриваше очевидна причина да направи изключение за Йохана Шеландер, свещеничката, която още при първата им среща се бе опитала да го измами. Но нещо в неволите ѝ му напомняше за неговите собствени. А и още преди да настъпи краят на първия ден от познанството им, двамата успяха да споделят една трапеза (тоест свещеничката изяде всички сандвичи на рецепциониста) и да станат партньори в поръчковия бизнес.

Между тях имаше неизказан афинитет още отначало, макар и на рецепциониста да му бе по-трудно да го види. Или просто му трябваше повече време.

Близо година след основаването на фирмата рецепционистът и свещеничката бяха изкарали общо около седемстотин хиляди крони, а убиецът четворно повече. Двамата си хапваха и пийваха добре в почивките, но въпреки това бяха успели да спестят около половината от печалбата си, скрита грижливо в кутии за обувки в стаята до рецепцията.

Малко по-консервативно устроеният Пер Першон допълваше дръзката и творчески настроена Йохана Шеландер и обратно. На нея ѝ харесваше ненавистта му към живота, разпознаваше се в нея. А той, който никога не бе обичал никого, включително себе си, в крайна сметка не можа да избегне прозрението, че още някой на майката земя разбира, че останалата част от човечеството не е стока.

След като отидоха до Сьодермалм да отпразнуват авансовото плащане на сделка номер сто, която се оказа и доста доходна – двойно чупене на крака и ръце, – двамата се завърнаха в хотела. Настроението беше такова, че Пер Першон се реши да попита Йохана дали си спомня как преди няколко месеца му бе предложила да завършат вечерта в стаята му.

Свещеничката си спомняше както предложението, така и отрицателния отговор на рецепциониста.

– Дали би искала да зададеш въпроса отново, тук и сега?

Йохана Шеландер се усмихна и на свой ред попита дали може първо да получи предизвестие за намеренията му. Никоя жена не би искала да ѝ откажат два пъти поред.

– Не – каза Пер Першон.

– Не какво? – каза Йохана Шеландер.

– Не, няма да ти откажа, ако ме попиташ отново.

Съвещанието на двама от изпълнените с най-много горчилка представители на нацията се състоя върху матрака и се оказа направо възхитително. Щом приключи, свещеничката изнесе кратка и за пръв път искрена проповед на тема вяра, надежда и любов, като според апостол Павел най-голяма от трите била любовта.