Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Младият и видимо неспокоен репортер се замисли за миг. Не можеше външни лица да поставят условия за политиката на вестника. От друга страна, обект на интервюто беше Юхан Андершон. Нямаше защо да включват хората, които им бяха подшушнали за него. Но пък беше неприятно, че искат единствено снимки, без аудио или видео записи. Рецепционистът и тук се позова на тяхната безопасност, макар мотивите му да не бяха много ясни. Репортерът и фотографът помръкнаха, но приеха.

Убиеца Андерш разказа подробно по какъв начин бе оставил на място трима души през годините. Но според изискванията на пиар стратегията им не спомена нищо за употреба на алкохол и хапчета. Вместо това трябваше да изреди нещата, които могат да го извадят от равновесие и отново да го подтикнат към насилие.

– Мразя несправедливостите – каза той на репортера от „Експресен“, защото си спомняше, че свещеничката му бе говорила за това.

– Предполагам, че донякъде с всички ни е така – каза все още неспокойният репортер. – Убиеца Андерш има ли предвид някакви конкретни несправедливости?

Убиецът беше преговарял списъка със свещеничката, но сега главата му беше празна. Дали не трябваше да изпие още една бира на закуска, за да бъде във форма? Или пък беше изпил една в повече?

Относно първото имаше какво да се направи, пък и второто не звучеше правдоподобно. Той щракна с пръсти и прати рецепциониста да му донесе една „Пилзнер“ от хладилника. Отворената бира се озова в ръката на Убиеца Андерш за петнайсет секунди, а щом измина половин минута, бутилката вече беше празна.

– Докъде бях стигнал? – попита той и облиза пяната около устата си.

– Говорехме си за несправедливости – каза репортерът, който никога не беше виждал някой така бързо да гаврътва бутилка бира.

– А, да, онова, дето казах, че го мразя, нали?

– Да... но какви несправедливости?

По време на подготовката свещеничката научи, че съобразителността на Убиеца идва и си отива, когато пожелае. Струваше ѝ се, че сега вероятно е отишла да се поразходи.

И беше права. Убиеца Андерш не можеше за нищо на света да се сети какво се предполагаше, че мрази. Освен това последната бира му подейства като милувка. Чувстваше се по-скоро така, сякаш обича целия свят. Но не можеше да каже нещо такова. Оставаше да импровизира.

– Ами, мразя... бедността. И ужасните болести. Все добрите граждани страдат от тях.

– Така ли?

– Да, добрите хващат рак и други такива. Лошите – не. Мразя това. И мразя тези, които експлоатират обикновените хора.

– Какво има предвид Убиеца Андерш?

Да, какво имаше предвид? Каква му беше мисълта? Ама че трудно беше да се сети какво не биваше да забравя да каже. Беше нещо, свързано с убийствата. Дали трябваше да каже, че вече не убива, или пък обратното?

– Вече не убивам – чу се да казва. – Или пък го правя. Всички в списъка ми трябва да внимават.

„ Списък? – запита се убиецът. – Какъв списък?“ Дано репортерът не го попиташе за...

– Списък? – попита репортерът. – Кой е в този списък?

По дяволите! Мислите се въртяха в главата му едновременно бързо и бавно. Трябваше да се съсредоточи... какво беше? Трябваше да изглежда... луд и опасен. И какво още?

Свещеничката и рецепционистът не се молеха на висшите сили техният убиец да отговори правилно, защото считаха отношенията си с висшите сили за твърде лоши. Така че двамата просто се надяваха. Надяваха се, че Убиеца Андерш някак си ще се приземи на крака.

През прозореца, малко над рамото на репортера от „Експресен“, Убиеца Андерш мерна неоновата реклама на „Шведска агенция за недвижими имоти“, поставена на една сграда на стотина метра от хотела. В съседство с брокерската фирма се намираше малкият квартален клон на Търговската банка. Клонът едва се виждаше от мястото, където седеше убиецът, но той знаеше, че е там. Малко ли пъти беше пушил на спирката пред банката, чакайки автобуса, който да го откара до най-близката кръчма?

Поради липса на достатъчно ред в главата му Убиеца Андерш се остави да го вдъхнови това, което виждаха очите му.

Брокерска фирма, банка, автобусна спирка, пушачи...

Никога не беше притежавал пушка или револвер, но можеше да стреля напосоки.

– Кой е в списъка? Репортерът сигурен ли е, че иска да знае? – каза той, като сниши глас и заговори по-бавно.

Репортерът кимна сериозно.

– Не обичам брокери – каза Убиеца Андерш. – Или банкери. Хора, които пушат. И пътниците в градския транспорт...

С това се изчерпа всичко, за което си бе мислил, гледайки през прозореца.