Робърт МакКамън - Границата

опънала спалния си чувал. Пожела й лека нощ и след това се върна при своята

групичка. Дейв и Оливия вече бяха в света на сънищата; потънал в мисли, Джей Ди

се взираше в тавана, но клепачите му натежаваха. Итън пропълзя в своя чувал,

стрелвайки с последен поглед ъгълчето, където се бяха настанили горгонът, Къшман

и плешивият тип. Охраната му зае място наблизо, облегна се на стената и гушна

пушката си. На колана си имаше фенерче, което през нощта щеше да използва

многократно, за да проверява повереника си.

По покрива зачука дъжд - трясъкът се разнесе из целия мол. Звучеше така, все

едно са затворени в капана на гигантски басов барабан. Очите на Итън бяха

започнали да се затварят, но преди да потъне изцяло в сън, някакъв механизъм в

него се задейства и също застана на стража, така че незабавно да разбере, ако по

време на състоянието на сън наблизо се приближи някаква опасност.

Унасяше се. Отново се запита... защо да не каже на Дейв или Оливия, или на

Джей Ди, или на капитан Уолш и майор Флеминг каквото знае за истинската

същност на горгона и за синята сфера, която защитава съзнанието на Къшман. Не че

нямаше да му повярват. Тогава... защо?

Знаеше причината.

Щом бяха дошли да го търсят, значи имаха поне някаква представа какво е или

поне какво би могъл да стане. Ако ги разкриеше пред някого, щеше да изпусне

шансовете си да узнае истината. Плюс това могъщото змийско присъствие, което

усещаше скрито в Джак Горгона, можеше да доведе до жертви. Итън си каза, че все

още не бива да споменава за това пред никого, дори и само заради безопасността на

спътниците си. Но можеше да се справи с горгона - сигурен беше, че ще успее. Не се

боеше от тварта и разбираше, че Джак Горгона го знае.

Така че... щеше да чака. Да почака и да види какво ще стане утре.

Дъждът почукваше равномерно. Клепачите на Итън се затвориха. След известно

време някой с мегафон обяви изгасването на лампите и вътрешността на мола

потъна в мрак. Фенерчетата на патрулиращите войници танцуваха насам-натам по

спящите бежанци, преживели безброй дни и нощи на извънземна война, и също като

оцелелите след всяка друга война някои от тях викаха и стенеха, и плачеха в

неспокойния си сън, докато Земята се въртеше напът към поредното утро.

* * *

Зората на бурния ден още не бе пукнала напълно, когато Итън усети алармите

му да се задействат. Тялото го засърбя и умът му подсказа „Събуди се и защити!“.

Пробуди се напълно почти мигновено и на границата да отвори очи му се стори, че си

спомня момче, което обича да се гушне в леглото и да спи до късно събота сутрин,

докато майка му го примами на закуска с гофрети и бекон.

Това момче почти бе изчезнало.

Дъждът все още се лееше върху покрива. Изтътна гръмотевица - истинска, не

плод на извънземни оръжия. Итън обаче знаеше, че извънземното присъствие е

съвсем наблизо и това усещане за тревога не бе породено от чернобрадия горгон,

Джеф Къшман или нисичкия плешивко. И други от спящите започваха да се

размърдват, но не разтревожени като момчето. Пазачът му седеше с кръстосани

крака на пода до стената, с облегната до себе си пушка. Беше буден или току-що

събуден - надали - или пък цяла нощ беше наблюдавал Итън и от време на време го

беше проверявал с фенерчето си, какъвто вероятно беше случаят.

Итън чу пукането на радиостанции и покрай спящите, напът към главния вход на

мола, се втурнаха неколцина войници. Несвойственото им поведение на свой ред

вдигна на крак още от лагеруващите и те взеха да събуждат членовете на семействата

си и приятелите. Един войник изтърча по разчистената от спални чували и палатки

пътека от другата страна на коридора - говореше по радиостанцията си твърде

неясно, но с извънредно напрегнат глас. Пазачът на Итън се изправи - изглежда се

разкъсваше между задачата си тук и копнежа си да отиде да провери какво става.

Включи собствената си радиостанция, която беше окачена на колана му.

- Крие, там ли си? Какво става?

И Дейв се пробуждаше. Разкопча спалния си чувал и се протегна толкова силно,

че ставите му изпукаха. След това осъзна, че има раздвижване и замаяно се огледа,

все още незадоволил напълно нуждата си от сън. Оливия също започна да се

размърдва.

- Какво има? - обърна се Дейв към Итън, който поклати глава.

Войникът изслуша приятеля си, а след това каза на момчето:

- Свалят ме от дежурство. Нещо става навън.