Робърт МакКамън - Границата

голо.

Итън забави ход. Войникът крачеше точно зад него.

- Само минутка - каза му, след като видя, когото търсеше.

Подмина пресъхналия фонтан и се изправи пред горгона, Джеф Къшман и

ниския плешивко. Двата счупени пръста на Къшман бяха шинирани с дръжки от

близалки и омотан върху тях лейкопласт. Той вече беше определил мястото си и се

беше пъхнал в спалния си чувал. Горгонът стоеше до своя, все още навит, сякаш

възнамеряваше да стърчи цяла нощ, а плешивкото седеше на пода със свалени

обувки, разтриваше стъпалата си и се мръщеше.

Войникът, разбира се, следваше Итън по петите, но той знаеше, че няма как да го

избегне. От спалния си чувал Къшман му отправи замъглен поглед. Горгонът

завъртя глава и втренчи в него непроницаемите си очи. Плешивкото не му обърна

внимание, дотолкова беше съсредоточен върху двата си проблема.

- Вие добре ли сте, хора? - попита Итън. И преди някой да успее да му отговори,

се обърна към горгона: - Не знаеш ли как се ползва спален чувал?

- Естествено, че знае - отвърна Къшман. - Просто го постели някъде, Джак. Точно

там е чудесно място.

Горгонът се подчини, движеше се бавно и сковано, сякаш смазките на ставите му

бяха започнали да изсъхват.

22

- Джак, а? - повтори Итън. - Колко забавно, хич не ми прилича на Джак .

- Не ти ли е време да поспиш, хлапе? - усмихна му се Джеферсън Джерико без

особен ентусиазъм. - Това истинското ти име ли е?

- Достатъчно истинско. Дейв ми каза, че тримата идвате от Денвър. Така ли е?

- Точно така, синко.

- Тогава как сте минали покрай сиваците?

- Извадихме късмет - Джеферсън вече беше разпитал Джоуъл Шустър какво са

представлявали тези ужасии. В Ню Идън нямаше такива чудовища, а близостта до

тварите му беше придала допълнителна решителност, ако изобщо имаше нужда от

повече. - Не видяхме нито един.

- Капитан Уолш каза, че тук имало хиляди. Сигурно сте извадили голям късмет.

- Аха- Джеферсън проследи как Воуп открива начина да разгъне и разкопчае

спалния чувал. Чудеше се дали горгонът изобщо има нужда от сън. Вярно беше

обаче, че много бързо усвоява имитирането на човешките привички.

- Значи, всички издържаха кръвния тест... - продължи Итън. Опита се да проучи

ума на Къшман със сребърната ръка, но ярката синя сфера отново не позволи да бъде

пробита. - Това е чудесно. Не ща и да си представям, че може да сме пътували с

извънземни в човешка кожа.

- И аз така. Би било много обезпокоително, нали? Слушай... Итън... наистина съм

уморен, ясно? Нека поговорим утре, трябва да поспя малко - Джеферсън забеляза, че

- браво на Воуп! - не последва реакция нито от него, нито от страна на Раткоф. Но си

помисли: „Итън знае“.

Въпросът беше, ако момчето знае истината за тях, защо не предприемаше нищо?

Колкото се може по-внимателно вдигна с една ръка ципа на спалния си чувал. Каза:

- Лека нощ!

Намести се по-удобно и с благодарност затвори очи срещу лампите на тавана, до

угасването, на които все още оставаше поне час. Щеше да има друга възможност да

спипа момчето по-нататък, каза си, но в момента обезболяващите го приспиваха.

- Лека нощ, г- н Къшман - пожела му Итън и заедно с войника по петите си се

върна в онази част от мола, където се бяха разположили Оливия, Дейв и Джей Ди.

Дейв вече беше заспал, когато Итън обяви пред войника разходката си до

тоалетната, а Оливия също се унасяше. Почти беше стигнал до тях, когато някой го

хвана за дясната ръка.

Обърна се и се изправи срещу Ники. Войникът също спря и понеже беше

чувствителен тип, отстъпи няколко крачки, за да им предостави малко повече от

безценното уединение.

- Здрасти - каза Итън.

- Здрасти! - Превръзката на окото на Ники блещукаше под светлината на

лампите. - Намери ли място?

- Аха, ето там съм. Ти?

- Ей там. Не е далеч.

Той кимна.

- Хубаво е да сме в безопасност тази вечер.

- Аха. Успя ли да хапнеш?

- Донесоха ми няколко филии хляб и кутийка „Спрайт“. За момента това ми е

напълно достатъчно. Продуктите достави пратеник на капитан Уолш.

Известно време Ники помълча. Момчето проверяваше как са хората им, които се

настаняваха за нощен отдих заедно с децата си. След това Ники отбеляза:

- Лоша работа... това, което се случи с г- н Рууса. Стоях практически до него.

Беше доста свестен тип. Лоша работа, нали?

- Да - отвърна Итън. - Много лоша.

- Смяташ ли, че ще дойдат насам тази нощ?

Той долови страх в гласа й. Ники изглеждаше пребледняла и притеснена, и може