Робърт МакКамън - Границата

център.

- Какво е намерило? Нас ли? - капитанът не се поколеба, а кресна на друга

двойка войници: - Изтеглете тези хора назад! Махнете ги от витрините!

- Чухте капитана! Хайде, всички назад! Размърдайте се!

- Не, не нас - отвърна Итън, усетил, че Дейв идва да застане до него.

- Какво?

- Не му пука за нас. Намерило е... - за малко да се изтърве: „Горгон“. Но знаеше,

че това е истината. Мъглявите бяха пратили своя собствена разузнавателна единица,

която да претърси руините на Денвър за врага, и в този мол бяха открили един в

човешка маскировка, който се наричаше Джак.

- Какво са намерили? - попита отново капитан Уолш.

Внезапно изпод дъжда се появиха тъмни силуети и майор Флеминг нахлу през

вратата с четирима други войници, всички надянали дъждобрани с качулки и мокри

до кости.

- Разкарайте цивилните оттук! - почти се разкрещя Флеминг на капитана. Беше

пребледнял и напрегнат. - Всички да се махат от стъклата незабавно!

- Назад! Всички назад! - развика се друг от войниците. Използваше прихванатата

си напречно пушка за инструмент, с който да избута неколцина души от витрините,

но натискът на тълпата бе прекалено голям.

Дейв прихвана Итън за лакътя.

- Хайде да се...

Момчето видя нещо да се задава през дъжда. Стомахът му се върза на възел,

понеже, въпреки че нещото напредваше много бързо, му се стори, че разпознава

какво е.

- Дойдоха - чу се да казва и майор Флеминг се обърна трескаво да погледне към

паркинга, присвил очи срещу сиянието на сферата.

Тънко черно торпедо с дължина към двайсет фута заора в асфалта вляво от

сферата. Във въздуха литнаха парчета бетон. Второ торпедо долетя и удари на около

десет фута от първото, като си изкопа цял назъбен кратер. Трето и четвърто торпедо

се стрелнаха и удариха в паркинга толкова близо до вратите на мола, че избитите от

тях късове се посипаха по стъклата и принудиха тълпата да отстъпи с викове и

писъци.

- Мамка му! - извика майорът. - Какво...

Така и не успя да довърши възклицанието си, защото в следващия миг изпод

дъжда изникнаха четири тънкокраки, лъскави, черни паякоформи, всяка с размера

на пикап. От наблюдателните кули напразно ги обстрелваха с картечниците. Паяците

се втурнаха към входната врата и я изкъртиха още докато струпаните зяпачи се

ориентират и се обърнат да побягнат. Дейв дръпна Итън със себе си, почти вдигайки

момчето под мишница. Майорът и капитанът бяха извадили пистолетите си и

войниците трескаво отстъпваха заднешком, без да спират да стрелят колкото им

стигат сили. Куршумите не нанасяха никакви щети на мъглявите паяци. Ноктите на

краката им оставяха драскотини по плочките, а множеството редове остри зъби в

алените цепки на устите им търсеха месо - ако не горгонско, то човешко, защото сега

всички бяха оставени на милостта на мъглявите.

Което, както Итън осъзна, докато Дейв го изтегляше, не беше никаква милост.

- Пусни ме! - каза и почти веднага успя да се измъкне от хватката на приятеля си,

стъпи здраво и спря пред паяците, които щъкаха напред.

- Хайде! Не се дръж като глупак! - извика Дейв и продължи да се мъчи да го

издърпа след себе си, но Итън отказа да помръдне.

Войниците още стреляха, хабейки пълнител след пълнител, и момчето забеляза,

че преди куршумите да успеят да улучат, от съществата изскачат искрици в червено и

или изгарят, или изпаряват оловните топчета. Мъглявите паяци бяха снабдени с

персонални силови полета.

Две от тварите почти го бяха достигнали сред отстъпващата тълпа и войниците.

Дейв се опита да го вдигне, но момчето се пребори да се освободи и сега на бияча

също му се налагаше да отстъпи, тъй като си беше сигурна смърт да остане на това

място. Итън си припомни, че подобни твари бяха изяли горгонски кораб, както и

предположението си, че ноктите и зъбите са способни да прорежат цимент и метал.

Чу Оливия да пищи името му и внезапно от едната му страна се озова майор

Флеминг, който стреляше с 45- калибровия, а от другата му страна капитан Уолш

също натискаше бясно спусъка, но червените искрици проблясваха и подскачаха и

чудовищата нямаха удържане.

Итън се стегна и протегна дясната си ръка с длан, насочена към най- близкия

паяк. Сам си беше оръжие, своя собствена разрушителна мощ и сега, изпитал нужда

да унищожи тези твари, усети могъща сила да се размърдва и надига от тайното си

място, въпрос само на секунди, преди самият той, както си каза, да избухне в