Робърт МакКамън - Границата

Осем безлики мъгляви войници изникнаха от стените. Като един стреляха с

месестите си черни оръжия по синия гигант, който някога бе представлявал човешко

същество. Четиринадесет сфери от нажежен бял пламък удариха дванайсетфутовия

силует едновременно, а две пропуснаха мишената и изхвърчаха над главите на

войниците, цивилните и Джак Горгона, за да пробият дупки през тавана на мола.

Итън нямаше време за размисъл, а само за действие. Орляк от малките огнени

куршуми и сребърни стрели от енергия изпука, за да взриви един, втори, трети и

четвърти от мъглявите войници- превърна ги в димящи останки, които миришеха на

сок от скакалци. Две от горещите бели сфери изсъскаха над Итън, който се хвърли на

пода и почти веднага се прицели с оръжието за масово разрушение, в което се беше

преобразила ръката му, и превърна още трима от мъглявите във вихър от горящи

останки. Осмият се обърна, изчезна през една стена и избяга.

Синият гигант се олюля. Пламъкът му гаснеше. Итън видя последните сини

искри да проблясват и да потъмняват. Остана оголен висок, слаб силует, сътворен от

сива пепел. Със звук като тиха въздишка пепелта се срути в купчинка и това беше

краят на онзи... на онова... което представляваше плешивият дребосък.

От мястото си сред ужасената тълпа - сред онези, които се бяха присвили на пода

в търсене на поне мъничко прикритие Джеферсън Джерико вдигна очи към Воуп,

останал прав по време на целия сблъсък. Само пасторът беше забелязал наболите

малки черни шипчета и жълтото обезцветяване по ръцете на Воуп - горгонът сякаш

искаше да се присъедини към битката, но го възпираше мисията му. После

шипчетата изчезнаха и цветът на фалшивата плът се възстанови, а пришълецът сведе

очи към Джеферсън Джерико с едва забележима презрителна гримаса, породена от

глупавата липса на смелост от страна на землянина.

Вълна от изтощение заля Итън. Той падна на колене. Чуваше зад себе си

възгласите на объркване и ужас сред тълпата. Нечия ръка го сграбчи за рамото и му

помогна да се изправи, но коленете му поддаваха и за малко да падне отново.

Оливия беше дошла да му помогне. Зад нея стоеше Дейв, малко по-назад - Ники.

Джей Ди куцукаше напред на патерицата си от винкел, а плътно по петите го

следваше Хана Граймс. Вторият горящ мъгляв паяк стоеше неподвижен и тялото му

се разпадаше. Молът смърдеше на изгоряла пластмаса и сок от скакалци. Майор

Флеминг се приближаваше към Итън. Капитан Уолш и трима от войниците бяха

спрели до купчината пепел, представлявала навремето човешко същество.

Оливия се вгледа в лицето на Итън и внезапно отстъпи с притеснено изражение,

но за смелостта й говореше фактът, че продължи да стиска рамото му.

- Какво има? - попита я той, понеже долови, че в него се е променило още нещо.

Тя отвърна с колкото се може по-спокоен глас:

- Лявото ти око е сребърно.

ДВАДЕСЕТ

Светът бе станал гигантско пожарище в менгемето на битката на пътуващите

сред звездите раси, чието начало тънеше в забвение, и тя би могла да продължи до

края на вечността. Чикаго бе превърнат в руини преди около две години, но бойните

полета постоянно се местеха, а воюващите раси се сражаваха не за останките от

местната цивилизация, а за територия. Бяха изпепелили до основи и стопена

арматура града и повечето предградия, огромните небостъргачи лежаха съборени,

улиците бяха надупчени с почернели кратери и обсипани с късовете и счупените

стъкла на човешки творения, жертва на неспирните военни действия. Картината

беше една и съща по целия свят - един от многото, разположени на спорната

граница. Така и щеше да продължи завинаги - съсипване на планета след планета,

някои от които обитавани от по-висши форми на разума, а други - току-що

пробудени за живота в поредната причудлива форма, приета при изпълзяването от

тинята на сътворението.

Руините на Чикаго се простираха под дъжда, леещ се от надвисналото

болестотворно жълто небе, и в тази мрачна сутрин горгонските и мъглявите кораби

се сражаваха в турбулентния въздух, а войниците им се биеха сред срутените сгради,

натрошените коли, човешките скелети и няколкото оцелели мутанти, скрити в

дупките си. Вече беше изпепелено всичко, годно за изгаряне в този отдавна опознал

трагедията на пожара град, но сега из него бушуваха червени и сини пламъци,

сътворени от извънземни умове, посветени на изучаването на разрухата. Стотици