Робърт МакКамън - Границата

пламнали кървави късове.

Въздухът помежду им се разтрепери, като че подложен на чудовищна горещина.

Рояк от хиляди горящи стършели се изстреля от дланта му и удари паяка, в който се

целеше; може би никой друг не беше в състояние да види това, но за Итън струята

смъртоносна енергия бе очевидна.

Всички стършели бяха изпепелени от силовото поле на тварта, преди поне един

от тях да успее да проникне, и Итън осъзна, че все още не е достатъчно силен да убие

тези чудовища.

Вече се стоварваха върху му. Майорът изпразни пълнителя си, хвана момчето за

яката на ризата и го задърпа встрани, а капитан Уолш продължи да стреля,

прикривайки отстъплението им.

В тълпата зад тях Бърт Раткоф усети чудовищна болка да се надига около кръста

му и да циркулира през ръцете и краката му. Изплака в агония, болката изби сълзи в

очите му. Внезапно се видя как крачи по „Пето авеню“ от предишния си живот:

щастлив, че е жив, със съпругата си до себе си, със сина им - жив, здрав и следващ за

застраховател, и почти веднага човешкото същество, представлявало някога Бърт

Раткоф, изчезна, а мястото му зае създадено от горгоните оръжие.

Тялото му избухна в сини пламъци. То се разрасна, а горящите в синьо дрехи се

разхвърчаха наоколо и съседите му в тълпата пищяха и се опитваха да се отдалечат

от слабата фигура, която нарастваше до размери от седем... осем... девет... десет фута

височина.

Пламтящият безличен великан закрачи напред, докато Итън, майор Флеминг и

капитан Уолш се оттегляха, застана недалеч от тях и започна да мята от огнените си

ръце сини сфери, които се взривяваха върху силовото поле на мъглявите паяци,

избивайки високо във въздуха сини и червени искри. Един от паяците падна победен,

пламна в синьо и още докато цвърчеше, започна да се върти бясно около оста си -

може би от агония и паника - а трите други го подминаха.

Итън се спря намясто и отърси вкопчената в рамото си ръка на майора. Опита

отново, призовавайки мощ от кладенец, който знаеше, че е пълен, но който го

ужасяваше със страховитите си дълбини. Да, но му беше подръка при нужда, а сега се

нуждаеше от него. По лицето му веднага изби пот. Усети прилива на бурята в себе си.

От пръстите или от дланта на ръката му - вероятно дори от цялото му тяло, не беше

съвсем сигурен - блъвнаха хиляди мънички, огнени куршумоподобни торпеда и

както му се стори, орляк ярки сребърни светкавици. Силовото поле около паяка, в

който се целеше, блесна сигурно хиляда пъти в рамките на две секунди... и после

поддаде. Както тварта крачеше по плочките през останките на „Бруукстоун“ и „Фуут

Локър“, така внезапно избухна на черни късове, които се размазаха в стените,

пръскайки абаносова течност.

Горящият син гигант бе израсъл до дванайсет фута височина - слаб като молив -

и мяташе покрай Итън горящи сфери към останалите два паяка. Докато се стрелкаха

покрай него с беззвучна скорост, момчето не долавяше да излъчват топлина, но усети

как цялото настръхва. Една от сферите пропусна паешката си мишена и проби дупка

с разтопени, втечнени краища в бетонената стена до железарията „Билд- а- биър“, а

втора, трета и четвърта изцвърчаха в силовото поле на тварта, но петата го проби и

подпали чудовището в сини пламъци. Първият ударен паяк се бе срутил в черна

локва и издаваше слабо цък- цък като машинария, която полека спира.

Четвъртият паяк запълзя към Итън и в същото време през стените започнаха да

се материализират мъгляви войници.

- Назад! Отстъпвайте! - крещеше на хората си майор Флеминг.

Нямаше нужда да повтаря заповедта. Капитан Уолш беше паднала на едно

коляно и изпразваше поредния пълнител в мъглявите войници, но и те изпепеляваха

куршумите й като паяците. Итън с усилие на волята изстреля поредния изблик

концентрирана енергия, която отново може би идваше от центъра на тялото му, но

беше насочена към мишената от ръката му. Сърцето му препускаше до спукване и

изливаше цяло цунами от горещина, въздухът между него и паякоформата се

разлюля и в силовото поле на тварта се забиха още няколко хиляди горящи куршума

и сребърни копия от светлина. В същия момент една от сините сфери на гиганта

проби защитата и дузина или повече от горящите торпеда на Итън улучиха целта и

щом червената паст се отвори да погълне главата на момчето, чудовището избухна в

сини пламъци и се взриви на парчета.