Робърт МакКамън - Границата

Благословената машина.

Лицевата плоча на Смъртоносния показа групиране на враговете на разстояние,

което в човешки мерки беше около двеста ярда. Броят на вражеските войници може

да имаше различна коренна структура, но изглежда, че бяха двадесет.

Така че когато чудовищата избликнаха от напуканите сиви стени навсякъде

около Първородните, разкривайки позициите си в стените, Първородният не беше

хванат неподготвен - на много полеви дисекции бе виждал пулсиращия, влажен

червен овал на камуфлажния орган на противника. И маскировката беше загадка,

която предстоеше да бъде разгадана.

Те не познаваха страха - нито Първородните, нито влечугоподобните им врагове

с люспестата плът в жълто, нашарено с ивици черно или кафяво, или черно с жълти

и червени ивици, или кафяво с черно и жълто: нямаше две еднакви същества. За

обитател на Земята красотата им би била хипнотизираща, както Господ може би е

създал змията, преди да я прокълне да пълзи по корем след Падението на човека. Но

бързите им плъзгави движения и видът им бяха твърде близо до тези на кралската

кобра - предизвикваха безмерен ужас - и попадане пред вертикалните червени

зеници в тесните очи, които никога не примигваха, бе напълно достатъчно да

парализира човешко същество.

Оръжията на тези войници бяха прости. Те бяха развъдени за подобна война.

Освен ноктите, зъбите и бързината да разкъсат врага си на по-голямо разстояние

някои можеха да изстрелват струи киселина, които си прояждаха път през всички

земни вещества с изключение на тунгстенова стомана. Шест от двадесетте бяха

развъдени със способност да удължават горните си крайници на дължина седем фута

човешко разстояние и ноктите им можеха да се превръщат в разнообразни

смъртоносни накрайници според повелята на мозъчната кора на съществото.

Първородните незабавно се притиснаха гръб до гръб. Завъртяха се в шеметен

кръг и наченаха да стрелят с двуцевните си оръжия. Кръжаха толкова бързо, че

приличаха на призрачни следи, в тях нямаше нищо плътно, но нажежените до бяло

изблици енергия шареха из някогашното изящно лоби на търговията, сега бойно

поле, където змийските форми експлодираха на горящи парчета. Въпреки това

враговете се втурнаха напред, сега вече намалели до половината си численост. Струи

киселина бликнаха с цвърчене към Първородните. Те се замъглиха почти

едновременно, но киселината все пак успя да прояде една лицева маска, преди

всички да се преместят. Поразеният изгуби замъгляването си и извибрира отново на

фокус, а под стопената му предна плоча се виждаха лъскави червени схеми.

Удължена жълто- черна ръка с въртящо се жълто копие вместо длан прониза

гърдите на мъглявия и в корема му се заби и откъсна намотки от лъскави черни

черва черно- кафява ивичеста ръка, завършваща с дузина алени шипове. Докато

умиращото същество падаше на колене, влечугото командир с три поникнали от

всяко рамо бодливи шипа с груб замах откъсна от стеблото на шията прогорената му

от киселината глава.

Останалите четири Първородни се замъглиха през помещението зад враговете

си. Оръжията им направиха на парчета още шестима от омразните противници.

Останаха четирима вражески войници, сред тях и командирът им. Отстъплението не

беше възможно - всички знаеха, че това е битка до смърт.

Струя киселинна плюнка се стрелна към един от Първородните, който извибрира

до мъгла и остави отровната лига да прогори бетонена стена. Четирите влечуги се

стрелнаха напред с невъобразима скорост и нападнаха останалите трима

Първородни. Енергийните бластери изгърмяха, не улучиха и взривиха отсрещната

стена на парчета, а мишените им се пързулнаха скоростно по пода. Удължена ръка с

покрит с бодли чук накрая се завъртя на инчове от лицевата плоча на Смъртоносния.

Оръжието му разкъса отвратителния противник. Четвъртият Първороден се отмъгли

отново на няколко фута встрани и разстреля на пламтящи късове друг враг.

Командирът на влечугите стрелна копие от киселина към Приносителя на смърт,

който падна на едно коляно, за да мине то над лявото му рамо. Стреля, но пропусна и

командирът се изплъзна встрани. След това, докато поредната енергийна стрела на

Първороден взривяваше третия влечугоидна късове, командирът се маскира сред

останките и изчезна, без да остави след себе си и бледо примигване на лицевите