Робърт МакКамън - Границата

всепоглъщащия огън и докато се взираше през прозореца на автобуса, внезапно се

ухили, сякаш зарадвано да види всичкото това пътуващо месо, а след това стрелна

глава напред и разби стъклото на сол.

Наченаха писъците.

- Исусе Христе! - изкрещя Раткоф и прославеният член на Джеферсън Джерико

се изпусна в джинсите.

Итън видя сивака - сивото дете по-скоро - да се прекатерва през прозореца, все

още ухилено в демонстрация на острите си редчета напречно насечени зъбки.

- Някой да го гръмне! - изкрещя Дейв.

Целеше се с узито, но помежду им имаше твърде много хора.

- Стреляйте ! - викна отново, докато тварта се пресягаше и сграбчваше Кармен

Ниега за косата.

Два пъти изпука 45- калибров и сивачето политна назад с две дупки в гърдите, но

въпреки това продължи да влачи към отворената си уста все още пищящата Кармен.

След това къс ръждива арматура се стовари в лицето на тварта и Джоуъл Шустър

последва примера на Джей Ди и от упор гръмна съществото трети път- право в

кокалестата тиква. Сивачето със съскане се катурна назад през прозореца, отнасяйки

със себе си кичур от косата на Кармен.

Нещо се удари в задницата на автобуса със сила, която огъна аварийния изход и

пукна средния от трите прозореца като Нов изстрел. Хана изкрещя:

- Мамка му! - и настъпи газта, без да я е грижа какви препятствия лежат напред.

Възлестите пръсти на друг сивак сграбчиха долния ръб на счупения от детето

прозорец и изтеглиха тялото му навътре. Този беше набит, мускулест звяр с

поникнали от главата, голите рамене и гърдите закривени червени шипове.

Издаваше ниско хъркане и се метна в купето, въпреки че Джоуъл и Пол Едсън

стреляха по него, и докато натъпканите като сардели пътници се опитваха да се

дръпнат от пътя му, се нахвърли върху Гари Рууса, набучвайки го на шиповете по

гърдите си. Зловещ чифт челюсти разкъса гърлото на Гари и сивакът гризеше

яростно шията му, докато латиноамериканец с прошарена брада не опря карабина до

слепоочието на чудовището и не изпразни и двете дула в него.

През прозореца междувременно се катереше друга твар - слаба и жилава, с

гротескно и изкривено лице, в което устата заемаше повечето пространство, а малко

встрани от центъра на челото имаше само едно око, като второто се намираше на

дясната буза. На гърба й яздеше сивокоса женска с лице като острие на брадва и още

една глава, поникнала от лявото й рамо. Пътниците се опитваха да отстъпят назад, но

нямаше накъде да отидат. Тези без оръжия се гъчкаха към задната стена на автобуса.

Стреляха пистолети и пушки - дори под съпровода на хора от писъци гърмежите бяха

чудовищно силни - но преди сивачката и сраснатата й с нея сестра да умрат, успяха да

отхапят почти до кост ръката на един мъж и да накъсат на ивици лицето на млада

жена.

Хана дивашки криволичеше с автобуса. Дейв се опитваше да стигне до счупения

прозорец отзад и на пътя му се изпречи Итън. Оливия стоеше до хлапето, обърнала

гръб на тримата новодошли. Внезапно красавецът с кафявата брада стисна зъби и

тръгна напред, протегнал ръце, сякаш да сграбчи момчето за раменете, но в този

момент то погледна в очите му и видя зад тях нещо, което бе способно да опише само

като водовъртеж от ужас.

- Исусе Христе ! - изкрещя Хана. Настъпи спирачките.

Джеферсън Джерико залитна покрай Итън, който се шмугна встрани и сграбчи

облегалката на най- близката седалка. Едната от дланите на проповедника се плъзна

по лявото рамо на хлапето, а другата сграбчи празния въздух. Той се блъсна в Оливия

и падна на колене на пътеката. Единственият фар показваше на Хана десетки сиви

хора, юрнали се към автобуса - вълна от чудовища, плиснала по магистралата... не

десетки, осъзна тя след секунда, а стотици. Те тичаха, пълзяха и се олюляваха, някои

с желирана и провиснала кожа, други мутирали в машини убийци с ноктести лапи и

плът като шипеста броня.

За броени секунди се озоваха върху предницата на автобуса и взеха да се катерят

към стъклото. Раткоф беше паднал върху таблото и скимтеше, а Воуп се взираше

безстрастно в прииждащата вълна нечовеци в човешки облик.

- Карай ! - викна Оливия на Хана, щом видя жълтата муцуна на автобуса, покрита

със сиви тела.

Старицата настъпи газта докрай. Автобус номер 712 блъвна облак черен дим и се

втурна напред като шибнат с камшик кон. Сиваците падаха от капака на автобуса и