Робърт МакКамън - Границата

той диво подскачаше, сякаш колелата му прегазват дузини легнали полицаи.

Бронята и предната решетка се удряха във все повече и повече тела и гумите се

пързаляха по слузестите им останки, но отпред ги причакваше същинска стена от

кошмари. Двама от най- големите и силни сиваци държаха ръбести метални парчета

и единият успя да изпълзи напред и да удари с възлест юмрук предното стъкло.

Проби го в дъжд от стъкло и Бърт Раткоф писна като момиченце.

- Махай се от автобуса ми ! - изкрещя Хана. Последва заплахата с два тътнещи

изстрела от револвера си, които пронизаха предното стъкло и изхвърлиха мутанта в

задно салто назад от капака. Тя успя да гръмне другия сивак в главата, преди да

използва юмрука си, но куршумът остави дупка почти пред лицето й и пукнатини по

предното стъкло.

По същото време и Оливия като Итън осъзна, че сиваците са прекалено

многобройни. Тварите тичаха към автобуса от всички страни и изглеждаше, че

отпред прииждат още стотици.

- Продължавай! Напред! - крещеше Дейв, докато си проправяше път към

предницата. Джеферсън Джерико бе изпълзял от пътеката на четири крака и се беше

свил на пода в търсене на някакво убежище сред другите тела, но на открито

стърчаха достатъчно негови части, та Маккейн да му стъпи на дясната ръка при

минаването си. Под подметката на дебелата кубинка се разнесе хрущене на чупещи

се кости и в последвалия го огнен пожар от болка супер продавачът и нощен таласъм

осъзна, че току-що се е лишил от употребата на всичките си пръсти.

Хана се опитваше да продължи напред, но автобусът буквално засядаше върху

сиваците под гумите и шасито. Двигателят нададе вой, когато колелата изгубиха

сцепление над желираната плът. Още врагове се катереха по капака и един с ръце

като сопи и допълнителен чифт късички крайници прииждаше да довърши предното

стъкло.

В хаоса Итън се извърна, за да потърси едно конкретно лице.

Видя Ники, притисната сред останалите, които се опитваха да се отдръпнат

колкото се може по-далеч от счупения прозорец и все още гърчещите се тела на

сиваците. Поне тя беше добре, но тази битка беше далеч от...

Ослепителна бяла светлина заля автобуса.

Почти незабавно последва трясъкът на картечници и първият изстрел порази

сиваците на капака. Червени ракети излетяха във въздуха пред предното стъкло и

сега вече Хана здравата настъпи спирачката, понеже ракетите преминаха на косъм.

Но които и да бяха стрелците, си знаеха работата, понеже сиваците изпопадаха и

половината глава на онзи с масивните ръце изчезна като по магия, но нито един

куршум не удари нито стъклото, нито автобуса.

Картечниците продължаваха да стрелят, покосявайки сиваците ред по ред.

Нападателите започнаха да се обръщат и да бягат, катереха се един върху друг в

стремежа си да се измъкнат, а куршумите продължаваха да ги разкъсват на парчета.

Присвил очи срещу суровата светлина, Итън успя да различи някакво превозно

средство да ги приближава отдясно. Огромните му гуми прегазиха мантинелата.

- Исусе Христе! - изпъшка Дейв. - Бронетранспортьор!

Заслепяващият прожектор на колата се обърна да проследи групичка от

десетина сиваци, търчащи към прикритието на изгоряло такси. Двойните дула на

картечниците, които стреляха от бронирана надстройка, покосиха осмина, но

останалите се шмугнаха в мрака от задната страна на колата. Последва кухо бум и три

секунди по късно жълтото такси избухна в огнено кълбо, а високо във въздуха

литнаха парчета от горящите сиви тела.

- Гранатомет! - каза Дейв с пресекващ, задавен глас.

Бронетранспортьорът беше боядисан в стоманено сиво и имаше монтирана на

предната броня масивна, защитена с железни шипове решетка. Картечниците

продължаваха да стрелят, а прожекторът - да улавя все нови и нови тичащи по

магистралата мутанти. Втора граната излетя и избухна на около петдесет ярда

разстояние. След това картечниците замлъкнаха и машината зави, за да спре точно

пред автобус 712, а огромните й назъбени гуми хрускаха по деформирани кости и

глави и смазваха на кайма бронирана плът. Прожекторът се завъртя да освети

вътрешността на автобуса - по-ярък, отколкото дневната светлина от дълго време

насам.

Изпука мегафон.

- Чудесна нощ за спасителни операции - обади се саркастичен женски глас. -

Някой да излезе и да поговори с нас, но внимавайте да не си оцапате обувките.