Робърт МакКамън - Границата

- Ще вземем момчето - повтори Воуп. - Ако има трудности, ще убия...

- Не, няма ! - заяви свещеникът.

Извънземният се извърна към него с безизразно лице, но Джеферсън знаеше

какви мисли му се въртят зад маската. Воуп нямаше възможност да му приложи

болка така, както желаеше, понеже хората в автобуса щяха да видят как жертвата

пада на колене.

- Предполага се да положа ръце на него, нали така? - опита отново пасторът.

Автобусът вече спираше на дузина ярда от тях.

- Тогава ще бъде телепортиран или каквото там правите до... където и да е? Ако

се очаква да мина покрай онзи, който го защитава, ще трябва да оставиш това на мен.

Нали искаш момчето да бъде доставено живо? Да или не?

-Да.

- Тогава не прави щуротии. Нали знаеш какво означава това? Значи да отстъпиш

и да ме оставиш да върша онова, в което ме бива.

Воуп явно се замисли върху доводите му - Джеферсън буквално виждаше как се

въртят чарковете в главата му.

Вратата на автобуса се отвори. Суров женски глас подвикна отвътре:

- Ха прекрачите границата, ха сте лапнали куршума от пушкалото ми!

- Имат оръжия - подчерта пасторът. - За теб са примитивни, за мен и Бърт -

смъртоносни. На теб не ти се налага да се тревожиш от куршум в главата, но нас ни

притеснява. Ако искаш да постигнем успех, ще ме оставиш аз да ръководя парада. Чу

ли?

Воуп не отговори, но нито ръцете му се превърнаха в змиеподобни чудовища,

нито менгемето от болка стегна врата на Джеферсън.

- Разбираш ли, че човешките същества примигват с очи на всеки няколко

секунди? - попита пасторът. Видя от автобуса да слизат мъж и жена; мъжът държеше

автомат, а жената носеше 45-калибров пистолет. - Ако не мигаш, те много бързо ще

се досетят, че не си човек. Така че мигай, затваряй си устата и ме остави аз да говоря.

След това той съсредоточи цялото си внимание върху двамата от автобуса и с

театрално преувеличено облекчение каза:

- Благодаря на Бога, че намерихме някого, който да не се е побъркал напълно!

Скитаме се цял ден в опит да...

- Какво правите тук? - попита остро Дейв, който държеше дулото на узито

насочено към земята между тях с Оливия и тримата мъже.

- Е - заяви Джеферсън, - не се разхождаме за здраве , я. Опитвахме се да намерим

безопасно убежище преди падането на нощта.

- Така ли? А откъде, по дяволите, идвате , а?

Джеферсън осъзна, че този суров на вид мъж с все скъсаната му черна тениска,

избелелите джинси и мръсната тъмносиня бейзболна шапка като нищо може да ги

гръмне, вместо да продължава да си дърдори с тях. На носа си мъжът имаше коричка

засъхнала кръв, стекла се от раната му, и можеше да се окаже скала, която отказва да

се помръдне.

- Идваме от Ада - отвърна Джеферсън с глас, мрачен като зейнал гроб. Не

отклоняваше очи от мъжа. - Преди няколко дни бяхме десетима. Само ние останахме

след... - той вдигна брадичка на милиметър, сякаш изразяваше пренебрежение към

света и узито на този срещу него. - След като бяхме нападнати по пътя oт Денвър.

Предполагам знаете, че наоколо има банди от разни побъркани. Нападнаха ни и

изпозастреляха другарите ни. Измъкнахме се с една раница, но изгубихме останалите

си запаси, дрехите, всичко... - той театрално огледа огнестрелните оръжия. - Ще ми

се да разполагахме с повече пушкала, та да можем да отвърнем на огъня.

- Нямате оръжия ли? Че защо?

- Имах - отвърна Джеферсън. - „Смит и Уесън“ 38-ми калибър. Хубава ютия... -

той си позволи полекичка да отклони очи към високата, слаба жена -

латиноамериканка, както му се стори, към петдесетте. Бялата й коса беше

подстригана късо и лицето й беше изпънато от напрежение, но Джеферсън си каза,

че в онзи предишен живот е била много привлекателна.

- Когато свърших патроните и не можах да намеря други, размених пистолета си

за няколко консерви зеленчуци и супа, за да запазя живота на жена ми и дъщеря ни.

Това стана в Канзас преди четири месеца... - Лъжите сами ти идват на езика, ако си

имаш подготвена основа на историята. Пасторът дари жената с тъжна и горчива

усмивка. - Ще ми се да можех да кажа, че любимата и детето ми са се измъкнали от

Канзас заедно с нас, но...

- Какво е станало с тях? По-точно ! - Изръмжа мъжът, който все още се държеше,

все едно се кани първо да стреля и после да задава въпроси.

Джеферсън реши да заложи на едро с шокиращо твърдение, замислено набързо,

за да накара копелето да отстъпи. Без да сведе очи, заяви: