Робърт МакКамън - Границата

ли, че може да е успяла, Джеф?

Джеферсън Джерико забеляза умолителната нотка. Може да беше какъв ли не -

манипулатор, мошеник, гадняр, който винаги дава предимство на желанията и

нуждите си, презира слабостите на другите и се възползва от тях; може да беше

гладен за пари, власт и секс „нощен таласъм“, както би го нарекла Реджина - но

точно в този момент в този страховит свят, в който горгон го водеше напред към

вероятната му смърт и до него имаше друго човешко същество, ранено в сърцето и

душата - той откри в себе си черта, която не разпозна и която беше толкова чужда на

естеството му, че дори не можа да намери подходящо название за нея.

Рече:

- Естествено , че е успяла, Бърт. Без съмнение. Националната гвардия... тези

типове знаят с какво се захващат. Те са спасили хората. Много хора. Също и майка ти,

без съмнение!

- Аха - кимна Раткоф и си позволи кратичка усмивка. - И аз така си мисля.

Джеферсън Джерико винаги се изненадваше колко лесно могат да бъдат

подведени хората. Как, когато, искат да повярват, делото е наполовина готово. Беше

дори по-лесно, когато имаха нужда да вярват. Понякога се сблъскваш и със скала,

която отказва да бъде преобърната, но повечето бяха мекушави, особено когато

облечеше костюма си на пастор. И този номер с подбора и дешифрирането на

стихове от Библията, които подсказвали на инвеститора какви акции да купува и

продава... е, беше полезно да си имаш работещи за теб хора на фондовата борса, а

пък когато информацията излизаше грешна и Играчите на едро губеха пари, винаги

можеше да се оправдае, че такава е волята на Господ, който ни учи на смирение и

преди всичко на търпение, и че дори той -Джеферсън Джерико - също изучава този

урок. Но като цяло нещата се движеха според плана и когато Играчите на едро

плащаха на фондация „Джерико“ доброволна годишна вноска от петнайсет процента

комисиона от своите дарени от Бога и родени от стихове в Библията печалби, както и

каквото си пожелаеха да дадат от сърце, някогашният Леон Къшман поглеждаше

към цветното стъкло в кабинета си и се взираше в изобразената на него дъга.

Последно беше чул, че онези устроени от Гвардията убежища първо се бяха

превърнали в ями на паниката и тресавища от хаос и насилие за човешкия род. Най-

вероятно беше някои от тях да са паднали жертва и в битките между мъглявите и

горгоните. Можеше да се предположи, че майката на Бърт Раткоф е загинала още

през първите няколко месеца, ако не и първите седмици, и като стотици хиляди -

милиони? - от загиналите по света костите и пепелта й да бъдат открити едва след

края на войната, когато спасените човеци изпълзят от дупките, в които са се крили

дотогава. За да станат... какви? Роби за победителите? Опитни зайчета за

заниманията им по човешка генетика и мутации? Основа за нови оръжия за

поредната война в някой друг свят?

„Мои братя и сестри - помисли си Джеферсън, - през този прозорец не се вижда

дъга. Приклещени сме насред сблъсъка на две алчни за власт сили и ще бъдем

прецакани, все едно коя от двете победи.“

- Да - каза свещеникът, - сигурен съм, че майка ти се чувства добре.

И точно тогава видя по пътя срещу тях да се приближава превозно средство.

В първия момент си помисли, че му се привиждат разни работи. Може да беше

мираж. Но... жълт училищен автобус?

Воуп се спря. Главата му сякаш взе да вибрира толкова бързо, че в течение на две

секунди изглеждаше като безглав. Рече:

- Ще спрем това средство.

- Момчето е вътре, така ли? - поинтересува се Джеферсън.

- Да... - отговори Воуп и повтори: - Ще спрем това средство.

На Джеферсън не му изгледаше шофьорът на автобуса да има намерение да

спира. Воуп отново тръгна напред, на крачка отзад от едната страна го следваше

пасторът, а от другата страна Paткоф простена и се заолюлява на покритите си с

пришки стъпала и сковани крака. Джеферсън вдигна ръце и ги размаха напред-назад

срещу шофьора на автобуса.

- Те не спират - заяви Раткоф. - По-добре да се махнем oт шосето!

Но пасторът продължи да маха и внезапно автобусът започна да намалява

скорост. Чу се писъкът от задействането на остарели спирачки.

Воуп се обади:

- Слушате ме. Правите, както е наредено. Ако има някакви... - спря за момент в

търсене на думата - трудности, ще избия до един представителите на вида ви в

автобуса.

- Може да не се окаже толкова лесно - усъмни се Джеферсън.