Робърт МакКамън - Границата

Тримата си говореха, без да правят опити да приближат автобуса.

Оливия предложи:

- Дейв, нека проверим какво искат!

Слязоха предпазливо навън. Дейв държеше узито си в готовност, а тя носеше в

ръка своя колт автоматик 45-и калибър. Пръстът й беше на спусъка и Оливия бе

напълно наясно, че могат да отделят не повече от няколко минути, така че каквото и

да имаха наум онези тримата, нямаше да е зле поне единият да го бива в приказките.

ШЕСТНАДЕСЕТ

- Навремето бях... както се казва, добре осигурен - сподели Бърт Раткоф, докато

двамата с Джеферсън Джерико следваха Воуп по дългия път, водещ ги през

разрушени предградия, където вече не растат млади косачи на трева и никога повече

няма да бъде налята чаша лятна лимонада. - Съпругата ми ме заряза преди шест

години, но се научих да се справям и без нея. Поддържах връзка със сина ни. Живее в

Глендейл, Калифорния, и е застрахователен детектив. Работи за ония с говорещия

20

гекон ... - Раткоф закима. - Да, обзалагам се, че е добре. И тримата заедно с Джени и

момичетата. Добре са, обзалагам се. Намерили са къде да се скрият и ще преживеят

катастрофата. Хей, космонавтче! Краката ми са на каша, не мога да поддържам

твоето темпо. Не може ли да забавиш поне малко... мамка му! - последното изрече с

гримаса и се хвана за врата.

- Не бих го ядосвал - посъветва го Джеферсън, но и на него не му стигаше въздух

и краката му започваха да се схващат. Бяха ли прекосили пеша целия проклет град?

Нямаше да се учуди. През последния половин час Воуп беше ускорил темпото, сякаш

гореше от нетърпение да се добере до някакво място преди определен момент.

- Воуп! - призова Джеферсън. - Нуждаем се от малка почивка!

Не получи отговор и скоростта им не намаля.

Опита отново:

- Воуп, ние сме просто човеци. Не сме... силни като теб. Телата ни предават,

понеже са слаби. Ще се смилиш ли над нас и да ни позволиш да починем няколко

минути?

Воуп внезапно спря и се обърна към двамата си спътници, а на маската на лицето

му за момент се изписа високомерно презрение. Заяви:

- Вие сте слабаци. Не заслужавате свят, който не сте в състояние да удържите.

Дори... - поспря в търсене на дума от вътрешния си речник на езика им. - ...робите са

по-силни от вас.

- Прекланям се пред познанието ти, че съм по-слаб от роб -каза му Джеферсън с

лек разговорен тон. - Но продължавам да те моля за почивка. Ще сме ти безполезни,

ако крехките ни тела се износят.

Малките черни очички на Воуп се стрелнаха към Раткоф.

- Право дума - потвърди нюйоркчанинът.

- Почивка тогава - каза Воуп. - Храна.

Смъкна раницата си, отвори я и извади две малки кубчета от бялото, подобно на

тофу вещество, което Джеферсън познаваше твърде добре. Подаде ги на пленниците

си.

- Пак ли тая гадост? - простена Раткоф. - Какво е това, кучешка гранула от вашата

планета?

- Взимай го и яж - посъветва го Джеферсън. - Не знам какво е, но ще те зареди с

енергия.

Той взе едното и Бърт се пресегна за другото. Двамата заедно задъвкаха

изкуствени хранителни вещества под натежалото жълто небе в земите на

мъртъвците. Слънцето, бледо сияние във влажните дълбини, беше поело по пътя

надолу. Джеферсън буквално усещаше приближаването на мрака и никак не му се

щеше да остане на открито с един горгон - дори такъв, който се предполага да му е

защитник, но е поел ролята на господар, - когато падне нощта.

- Воуп - каза, след като изяде извънземната субстанция, -какво е това момче,

което търсите? Защо е толкова важно?

- Какво момче? - попита Раткоф. Очевидно не знаеше нищо за параметрите на

тази мисия.

- Те - натърти Джеферсън - искат да заведа при тях някакво определено момче.

Би трябвало да се намира все някъде наоколо... - той огледа обкръжаващата ги

разруха. - Та кой е той, Воуп? И ако можеш да правиш онова, което стори в къщата

преди малко... тогава защо не намериш момчето и не го вземеш лично?

- Имам заповеди - каза горгонът.

- Не ми пука колко души го пазят - продължи Джеферсън. -Можеш да ги

изпариш всичките, ако пожелаеш. Защо тогава ви трябвам аз ?

Воуп не отговори и пасторът си помисли, че ще остане безмълвен, но след

няколко секунди извънземното обясни:

- Той ще се противопостави на насилие.

- Защо? И дори да е така, то... - след това обаче Джеферсън Джерико получи ярко

просветление. Каза: - О, мили Боже! Ти тя - каквото и да сте... боите се от него, така