Робърт МакКамън - Границата

поставка:

- Няма да твърдя, че това място ще ми липсва, но то ни крепеше живота! Бих взел

тази, ако решавах аз. Просто се надявам, накъдето и да сме тръгнали, да не ни

потрябва по пътя!

Той хвърли още един поглед към съсипания комплекс „Пантър Ридж“ и след

това се спусна по стълбата.

Итън остана насаме с Ники.

Тя се взираше в него и мълчанието й го притесняваше.

- По-добре да вървим - каза той и тръгна към стълбата.

- Чух това-онова за теб - заяви тя и момчето се спря намясто. Носят се слухове, че

смяташ, че си предизвикал земетресението снощи.

Той сви рамене, но не погледна към нея.

- Кой ти го каза?

- Един тип, който го е чул от свой приятел, който пък го е чул от трети човек.

Хората си мислят, че сигурно ще да си... малко... шашав.

- Подходящо определение - отвърна младежът. - Може и да ми пасва.

Спомняше си да казва пред пълна с хора стая „Аз предизвиках трусовете“. Не,

нещо повече. Беше казал: „ Знам , че аз ги предизвиках“.

- Мислят те и за страшничък - продължи Ники, втренчила в него единственото си

око.

- Да, и това определение го бива - той се обърна към момичето, успя да си

измайстори усмивка и я дари с нея. - Ако съм толкова шантав и страшен, защо се

покатери чак тук да ме видиш?

Тя помълча известно време. След това примигна и беше неин ред да свие рамене.

- Може би... си падам по шантавото и страховитото. Понеже и аз съм донякъде

такава... - Ники потри въображаемо петно на дъските с върха на мръсната си синя

маратонка. - Семейството ми така разправяше. След като си направих третата

татуировка. На гъба ми има разни... черепи и лозички, такива работи. Сещаш се,

шантави картинки. Мой приятел учеше за татуировчик и ми ги направи безплатно.

18

Но не съм си правила лека марка - добави тя веднага. - Щеше да е прекалено.

- Сигурно - съгласи се Итън.

- А ти имаш ли?

- Татуировки ли? Не.

Ники се приближи към него.

- Много лошо си се насинил... ето тук... - тя виждаше края на синината в

тъмнопурпурно да се подава над деколтето на тениската му, и докосна с пръсти

същото място на своята шия. - Така, де... много зле изглежда. Какво ти се е случило?

- Не съм сигурен. Не мога да си спомня... - „ или не искам да си спомням “,

прибави той наум.

- Боли ли? - Ники импулсивно протегна дясната си ръка и пипна синината с

показалец. Незабавно потръпна и отстъпи. Притисна длан към устата си. - О... уха !

Така, де... само го виж!

Итън изви глава, но не успя да види какво се е случило. Не му харесваше

пресекналият й глас.

- Какво има? - попита, разтреперан на свой ред.

- Когато те пипнах с пръст... мястото под него стана сребърно. Сега избледнява.

Уха! - повтори момичето с ококорени очи. - Я си свали тениската!

Итън я послуша. Разкри се почернялата синина, която покриваше гръдния му

кош.

- Може ли пак да те пипна? - попита Ники.

- Давай, не ме боли - отвърна той, но беше уплашен и сърцето му се разтупка.

Момичето отново се пресегна - полека, разпери пръсти и ги допря до гърдите на

Итън. Той не усети нищо, макар че плътта около връхчетата на пръстите й видимо

потръпна. Когато Ники отдръпна ръка, тя остана отпечатана в сребърно върху

кожата.

Следата започна да избледнява бързо. Итън ясно видя как по чудата на лицето на

Ники внезапно се променя в страх. Тя отстъпи така трескаво назад, сякаш се канеше

да скочи от кулата, и топ избълва наведнъж:

- Човек съм. Честно . Просто... в мен има нещо по-различно, което не разбирам.

Всичко е наред, нямам намерение да те нараня! - Той притисна палец към гърдите си

и проследи как сребърната следа се стопява до черно в дълбините на синината.

Добави: - Слушай, не съм пришълец. Не съм... някое тяхно опитно зайче. Наистина!

Когато Ники заговори, думите й едва-едва се чуваха:

- Ако не знаеш кой си и откъде идваш... как може да знаеш какъв си?

На този въпрос Итън не беше в състояние да отговори. Нахлузи си тениската.

- Моля те, не казвай на никого за това. Още не. Става ли?

Момичето не отговори, беше отстъпило още и се намираше на практика на ръба

на платформата.

- Моля те - настоя той и изобщо не се притесни, че му се налага да я умолява. -

Имам предчувствие за едно място, на което трябва да отида, и за нещо, което трябва

да изпълня там. Поривът е толкова настоятелен, че направо не мога да спя. Става

дума за връх Уайт Меншън, който е в Юта. Дейв го намери в атласа. Непременно