Робърт МакКамън - Границата

дори ако проклетата врата беше заключена, каза си, че все пак разполагаха със

счупения прозорец. Прозореца на добричкия Кени Рей с изглед към лехата на

любовта.

„Помогни ни! - Помисли си той и в очите му взеха да парят сълзи. - Моля те.“

Сграбчи дръжката на вратата и дръпна.

* * *

Итън с интерес се вторачи през бинокъла към задаващото се превозно средство.

Навремето навярно бе представлявало жълт училищен автобус, но дъждът бе

нанесъл своите рани. Покривът на автобуса беше ръждивокафяв, кафяви поточета

ръжда се бяха разтекли и по стените му. Отстрани с избледнели букви бе изписано

„ПАУДЪР СКУЛ ДИСТРИКТ“, както и номер - 712. Автобусът се движеше бавно, за да

могат да го следват двата коня, чиито юзди бяха вързани за задната броня.

- Намерили са училищен автобус! - викна Гари на хората, които чакаха долу.

Последва делово раздвижване и дори някои от тежко пострадалите успяха да се

изправят на крака. Джей Ди, Оливия и неколцина от останалите се бяха постарали да

се погрижат за тях поне доколкото е възможно без никакви медицински средства.

Гари отново взе бинокъла от Итън и проследи напредъка на автобуса.

- Христе, не съм си и представял , че ще намерят нещо!

Итън отвърна:

- Аз вярвам в Дейв.

Не след дълго автобусът пролази през отворената порта на комплекса, изкачи се

по напукания от земетръса път и спря до обитателите на блоковете, които се бяха

струпали около плувния басейн в сянката на мъртвия горгонски кораб.

Вратите се отвориха и Джоуъл слезе пръв, следван от Дейв и по петите им - Хана.

И тримата бяха още по-омърляни отпреди, ако това е възможно. Изглеждаха

капнали от умора. Дейв се олюля и за да не падне, бе принуден да се хване за рамото

на Джоуъл. Около тях се струпаха всички, способни да ходят. Дейв мерна качените на

наблюдателницата Итън, Гари и Ники и кимна лекичко на хлапето, сякаш казваше

„Не съм забравил“.

- Нека качим всички на борда - предложи Дейв на Оливия, която се приближи

към него с пластмасова туба с вода. Отпи и я предаде на Хана. - Съжалявам, но

загубихме един от конете ти.

- Ние пък изгубихме останалите заради една група, която реши да тръгне

самостоятелно. Все едно, не бихме могли да ги задържим — макар в очите на

лидерката да блестеше влага, гласът й беше твърд. - Ще отвържа онези двата.

Дейв кимна. Най-важното в момента беше да изведат всички обитатели от

комплекса. Поначало автобус 712 имаше малко над четвърт резервоар гориво още

преди Дейв да използва щангата, гумения маркуч и металните туби, които беше

намерил, за да източи дизел от подземната цистерна. В сервиза намериха общо

четири масивни акумулатора, сега два от тях бяха монтирани в автобуса, а другите

два, неразопаковани, натовариха отзад. Така и така се бяха захванали, наляха ново

масло в двигателя и макар че след пробуждането си от дългия сън той все още

чукаше и се задъхваше, все пак работеше, колелата се въртяха, предното стъкло не

беше пукнато и 712 си имаше четири здрави гуми, така че Дейв благодари на Бога за

автобусна компания „Блу Бърд“. Благодари на Бога също и за Хана, която на

прибиране ги беше прекарала около какви ли не отпадъци, без да нареже гумите.

- Не успяхме да се доберем до болница „Паудър Вали Норт“. Беше блокирано

отвсякъде, независимо откъде опитвахме да минем - каза той на Джей Ди, докато

помагаха на хората да се качат. - Отидохме в „Паудър Вали Саут“, но всички

лекарства от склада бяха изнесени. Да му се не види, то аз и не бих могъл да знам

какво да взема дори ако рафтовете не бяха празни. Спряхме в една аптека и в

„Уолгрийнс“, но и там всичко беше обрано Предполагам, все ще намерим нещо по

пътя...

Докато го качваха, Били Банкрофт не спря да ругае, но Дени знаеше, че го прави

за разтоварване от ужасната болка. Докато чакаха спасение, обитателите на

комплекса бяха успели да намерят консерви, както и няколко пистолета, пушки и

малко муниции. Битката бяха преживели четири маслени лампи и две бутилки

гориво за тях. На борда бяха качени дузина пластмасови туби с вода. В превозното

средство нямаше да има място за тежките картечници, а и мунициите им почти се

бяха изчерпили, така че Дейв и Оливия взеха тежкото решение да ги зарежат. Докато

приключи товаренето, Итън, Ники и Гари останаха на кулата. Когато дойде време да

слязат, Гари въздъхна и се протегна да погали картечницата на въртящата се