Робърт МакКамън - Границата

планини по Междущатска 70 и на всяка крачка те причакват онези ми ти сиваци

и извънземни. Дали това означаваше, че в крайна сметка Оливия и Дейв ще го

заведат до върха? Че вярват, както вярва и той самият, че непременно трябва да

намери това място?

- Денвър е изтрит от лицето на земята. Започнаха да се сражават над града и го

разбиха около три месеца след началото на войната. Знаеше ли за това?

- Не знам почти нищо за случилото се.

- Поне така разправят хората, които са се измъкнали oт Денвър. Имаше оцелели,

които стигнаха до тук. Може да питаш мисис Ниега. Тя е видяла как падат

небостъргачите. Градът е в руини, така че защо ще искаме да ходим в Денвър?

„Защото е вратата към Междущатска магистрала 70“- помисли си Итън. На

глас попита:

- А ти къде искаш да отидеш?

- Да се разкарам от този кошмар . Отново да съм у дома. И всичко да си е каквото

беше. С мама и татко, и сестра ми. Всички да са отново живи... - гласът на Ники

започна да пресеква и тя се изчерви. - Искам си и окото обратно. Е, предполагам, че

ми се ще да ида на единственото място, където човек не може да попадне.

Итън чакаше, без да проговаря.

- Миналото - уточни момичето. - Но то е заминало, нали?

- Аха - съгласи се Итън. - Няма го.

- Хей, там май се задава нещо! - Прекъсна ги Гари и им подаде бинокъла си. -

Погледнете насам!

* * *

Почти осем часа по-рано куршум удари левия хълбок на коня на Хана Граймс, а

вторият изчатка по асфалта на „Уисдъм стрийт“, на около две мили от „Пантър

Ридж“. Хана успя да скочи от седлото, преди конят да падне. Снайперистът се беше

загнездил в закована с дъски къща сред редиците други заковани или изоставени

домове, но нямаше как да отгатнат откъде точно бе дошъл куршумът. Хана рискува

да я гръмнат, като се забави, за да довърши коня с изстрел в главата, а след това

сграбчи ръката на Дейв, метна се на седлото зад него и продължиха нататък, защото

така стояха нещата в последно време.

След още двайсетина мили стигнаха до четири големи влекача, паркирани пред

дърводобивна компания на кръстовището на „Саут Колидж авеню“ и „Карпентър

роуд“, но в машините не бяха оставени ключове, а офисът на компанията беше

залостен. Решиха проблема с помощта на тухла, хвърлена в прозорец от матирано

стъкло, но и след претърсването не откриха ключове, а и в бюрата имаше много

заключени чекмеджета.

- Слушайте - обади се Хана, - аз се реших да дойда само защото Оливия каза, че

можем да използваме училищен автобус.

Няколко години съм карала такъв като доброволка. Знам къде е депото и къде е

цистерната за гориво. Там има и сервиз - предполагам, ще се намери и някаква

помпа, която да ни влезе в употреба. Доста далеч е оттук, но подозирам, че е най-

добрият ни коз.

- Ами че да! - отвърна Дейв и така под ръководството на Хана те потеглиха на

север към депото за училищни автобуси на „ЛаПорт авеню“.

Влизаха в квартали, разбити от извънземни оръжия - цели изгорени до основи

карета с къщи, стопени на безформени буци метал коли, изкормени магазини и

молове със стоки, разсипани по опожарените паркинги. Видяха няколко по-големи

сгради, разрязани наполовина като с хирургически лазери, а парчетата бетон и тухли

блокираха улиците. Подминаха три изоставени градски автобуса, първия - катурнат

настрани, втория - с три спукани гуми и разбито предно стъкло, а върху третия се

бяха стоварили по-голямата част от горните два етажа на „Фърст нейшънъл банк“.

Железарията „Ейс Хардуер“ в центъра, на „Саут Колидж авеню“, беше смазана като

настъпена от гигантски ботуш, което сложи край на надеждите на Дейв да намери

помпа, преди да стигнат до депото.

- Остава ни около миля - обяви Хана и повече нямаше за какво да си говорят.

Макар и разположено сред изгорели сгради, окадени дървета и други руини,

депото беше пощадено от пожарите на войната. В него стояха дванадесет автобуса,

ръждясали от дъжда и паркирани както падне от уплашените си шофьори. Четири

бяха клекнали на спукани гуми, така че те не влизаха в сметката. Или някой вече бе

минал през портите с резачка, или ги бяха оставили отключени в онзи, както бе

изглеждало тогава, последен за света ден.

Първи проблем: да се намерят ключове за тези превозни средства. Дали имаше

оставени в кабините или под сенкобраните? Не, нямаше. Но вратата на офиса беше

строшена, вероятно в търсене на огнестрелно оръжие. Хана отиде до един от