Робърт МакКамън - Границата

надвисналата катастрофа.

- Казваш... че с това нещо можем да изтрием случилото се? - уточни Бийл. - Да се

върнем назад във времето?

- В определени рамки. Доколкото разбирам това съоръжение, то може да бъде

използвано само веднъж. И... мисля, че връщане на повече от две години би било...

така да се каже... пресилване на нещата. Умовете ви са такива, че връщане на толкова

много време може да предизвика липси в паметта. Някои ще бъдат в състояние да си

спомнят, други - не.

Силен сблъсък разтърси стоманената врата, но за момента тя устоя.

- Ехо Сиера... Ехо Сиера! - Умоляваше изгубен глас, призоваващ към изгубена

кауза.

- Може да има и други последици - добави миротворецът. Честно казано, нямам

представа.

Бийл си пое дълбоко дъх, задържа го и издиша.

- Можеш ли да го програмираш?

- Да.

- За кога?

- За да сме възможно най- сигурни... най-късната допустима дата. Третият ден от

вашия месец април преди две години. Мога да програмирам устройството да... - Итън

поспря да огледа символите. - Мисля.... да върна времето до няколко минути преди

горгоните да минат през порталите си.

- Дори ако проработи, това си е чисто цепене на косъма надве! - обади се

Уинслет.

- А ако проработи? - попита Джеферсън. - Какво от това, че можеш да върнеш

времето? Не можеш да спреш нашествието на горгоните. Те разбиха световните

армии за броени дни! Какво ще попречи нещата да се повторят отново?

Итън кимна, а сребърните му очи сияеха, но под тях имаше черни кръгове от

изтощение и физическа болка. В лявото ъгълче на устата му се появиха капки кръв.

- Аз ще ги спра - каза той.

- Как?

- В истинската си форма... ще мога да ви оставя още един подарък. Ще използвам

енергията си да създам за вас постоянна защитна мрежа около цялата планета. Тя

може да бъде настроена - досущ струни на инструмент - за хармоничните подписи и

на горгонските военни кораби, и на мъглявите. Но ако горгоните не успеят да

преминат - добави той, - то и мъглявите никога няма да дойдат тук. Войната за тази

граница изобщо няма да се състои. Някои хора ще знаят, че е имало такава...

спомените на други за тези събития ще бъдат изтрити... - той погледна после към

Дейв, към Оливия и след това към президента. - Ще се получи много интересно и

пълно с предизвикателства бъдеще.

- Мили боже! - възкликна Бийл. - Ако проработи, както ти казваш, как ще се

справи светът с всичко това?

- Надявам се, че ще стане точно както се очаква - Земята ще получи втори шанс.

Президентът потърси помощ от Деримън и Уинслет, но те бяха също толкова

изгубени, колкото и изгубеният глас с изгубената кауза. Решението оставаше в

неговите ръце, но каква алтернатива имаше?

Точно понечи да каже: „ Направи го!“, когато първият облечен в черно войник се

замъгли през стената и нахлу в залата, в която се намираше стаята с артефактите.

Съществото се озова зад старшина Суарес, който се завъртя и незабавно откри огън.

Появи се и втори мъгляв, който взриви Суарес на парчета с двоен смъртоносен

изстрел от енергийното си оръжие.

- Действай! - нареди Бийл.

Итън обаче се нуждаеше от време. Двамата мъгляви войници крачеха към стаята

с артефактите. Още трима се появиха като призраци през стената. Дейв стреля през

стъклото, разбивайки го на сол, и Оливия също откри огън с пистолета.

- Вземи го! - каза Итън на Джеферсън и му подаде кубчето.

Съществото, което беше убило Суарес, се обръщаше и насочваше бластера си към

тях.

Джеферсън грабна кубчето от ръката на момчето. Миротворецът стрелна длан

напред и от нея излетяха пет копия от светлина, по едно за всеки мъгляв. Улучени,

войниците излетяха във въздуха и още преди да се ударят в стената, изгоряха до

черни скелети, а след падането се разтекоха по пода като мазни струи.

Прииждаха още. Дейв и Оливия продължаваха да стрелят през счупеното стъкло,

но мъглявите вибрираха толкова бързо, че куршумите минаваха през телата им.

Двама от войниците стреляха при материализирането си и към стаята с артефактите

се понесоха четири червени сфери от пламък с нажежени до бяло центрове. Итън

успя да отбие и четирите и ги прати да цвърчат в стената, но осъзна в същия момент,

че отслабналото му тяло скоро ще изгуби сили. Още петима войници напредваха

през залата. В рамките на кръг от двадесет фута се намираха тринайсет мъгляви и те

всички бяха прицелили в синхрон бластерите си към седемте мишени.