Робърт МакКамън - Границата

- Готов съм - каза Джеферсън със стъклен поглед. – Христе, надявам се този куб

да постигне онова, което твърдиш, че може!

Фоги Уинслет кимна.

- Да - обади се и Деримън.

Итън погледна към Оливия.

- А ти готова ли си?

Тя се обърна към Дейв и след това вдигна уморения си, замъглен от шока поглед

към миротвореца.

- Дали... всички загинали... ще се върнат отново?

- Такъв е планът - отвърна той.

- Винсент - уточни Оливия. - И Дейв също. Всичките! - по бузите й потекоха

сълзи. - О, мили боже!

- Сега ще го задействам - заяви Итън, доловил движение зад вратата. - Сбогом,

Оливия!

Искаше му се да я прегърне и да й благодари за всичко сторено, но реката от

време се движеше. Той бързо посегна към куба в ръката на Джеферсън, за да въведе

последния код.

Беше вкарал седем числа, когато влезе врагът.

Преди Итън да успее да реагира, две мъгляви енергийни сфери се врязаха през

вратата и нахлуха в стаята. По курса си едната улучи Деримън и взриви по-голямата

част от торса му. Краката и таза му се олюляха и единствената му останала ръка се

вдигна- сякаш в търсене на изчезналите органи - а парцаливите пешове на сакото му

пламнаха. Следващите две сфери издухаха изкривената врата навътре заедно със

стената. Из стаята полетяха парчета стомана и обхванат от пламъци натрошен бетон.

Взривната вълна събори всички на земята и строши наблюдателния прозорец към

операционната. Парче от стената с размер на юмрук халоса Джеферсън, строши

дясната му ключица и го захвърли на пода. Кубът падна от ръката му и върху него се

посипаха горящи останки.

Итън рухна на колене. От разрез над лявото му око струеше кръв и малко парче

мазилка бе оставило прорез на лявата му буза. Счупената му ръка се изхлузи от

превръзката и висеше безпомощна. Болката, която препускаше през тялото му,

буквално го парализираше. Беше вцепенен, беше на ръба да изгуби съзнание. Успя

да различи силует, който премина през неравния отвор — войник на мъглявите с

бластер, готов за нов изстрел с двете си цеви. Позна малкия червен йероглиф на

почетна машина за убийства, гравиран в долния десен ъгъл на лицевата плоча - това

беше същият войник, екзекутирал Бенет Джаксън.

Алгоритмите на Смъртоносния цъкаха трескаво. Войникът усещаше наличието

на основната си мишена отпред и леко вляво в поза на измамна безпомощност. Но

имаше и друг съществен елемент - предмет, издаващ електрическа вибрация, каквато

Приносителят на смърт никога преди не бе изпитвал. Този обект имаше формата на

куб и лежеше недалеч от основната мишена. На него сияеха две осветени

квадратчета. За секунда схемите на Смъртоносеца разпознаха този предмет като

неизвестна, подлежаща на унищожение заплаха и мъглявият войник премести

прицела на бластера си, за да изгори кубчето до стопена руина.

Парче бетон улучи Смъртоносеца в лицевата плоча и предизвика краткотрайно

прекъсване.

- Не! - изпъшка президентът, изпълзял току-що от останките, половината му

лице - превърнато в кървава каша.

Итън долови, че в стаята влиза и нещо друго. Намираше се зад него. Беше

студено, смъртоносно и непроизносимо.

Мъглявият войник също усети пришествието и се обърна да се прицели с

енергийното си оръжие, но преди това да се случи, копие от течност вече летеше във

въздуха и премина над миротвореца.

Смъртоносецът започна да се замъглява. Беше бърз, но този път - недостатъчно.

Течността плисна по лицевата му плоча и незабавно започна да я прояжда.

Замъгляването спря - пришълецът се уплътни отново и понеже киселината стопи

материала на маската му и разрушаваше намиращите се под нея микросхеми и живи

тъкани, тялото на войника започна да се гърчи и мята, все едно ще се саморазкъса на

парчета. Бластерът стреля, щом пръстът върху спусъка се скова. Чифт ярки сфери се

стрелнаха между Итън и Джеферсън и се удариха в оборудването на операционната.

Войникът се усука в две посоки едновременно, сякаш горната и долната части на

тялото му всеки момент щяха да се разделят. Енергийното оръжие стреля отново и

сферите се врязаха през стената зад Оливия, която се притисна към пода и се улови

за последните останки от здравия си разум.

Смъртоносният продължи да се гърчи в конвулсии, докато киселината

изсмукваше жизнените му сили, а Итън обърна глава и се вгледа в съществото, което

стоеше зад него.