Робърт МакКамън - Границата

каза, че надушва суха медицинска миризма на болница.

Те влязоха и когато вратата се затвори зад гърба им, ключалките отново се

задействаха.

Първата зала се оказа облицовано със стъкло помещение с три реда театрални

седалки, досущ като телевизионното студио на президента, но тук креслата бяха

обърнати към два големи плоски екрана. Врата водеше към по-голяма зала, дълга

поне шейсет фута. Стените й бяха облицовани с бледозелени плочки, а подът- със

сиви. Осветителните тела на тавана бяха обли като летящи чинии. Дигиталният

часовник на стената все още работеше и с бели цифри показваше, че часът е 20:38. В

отсрещния край на стаята се намираше поредната врата от неръждаема стомана, с

квадратна червена лампичка над нея.

„Хирургическият блок“ - помисли си Итън, доловил това от ума на Фоги Уинслет.

Откъм генерала на вълна от страх дойде и още: „Не искам да влизам там, мамка му,

не, няма начин. Твърде много лоши спомени за телата...“.

- Тук - каза президентът Бийл - се намират артефактите.

Беше застанал пред двойните стъклени врати към по-малка стая отдясно.

31

Джеферсън предположи, че е колкото средноголям стационарен хумидор за

пури. В озарената от осветителните тръби стаичка имаше еднакви стелажи, на които

се намираха общо осем различни предмета. Под всеки на прозрачен самозалепващ

етикет бяха нанесени ситни идентификационни кодове: FL12255 под къс с вид на

най-обикновено парче тъмно на цвят желязо, IA24087.1 под не по-голяма от

бейзболна топка метална сфера, AR060579 под безличен черен куб и тъй нататък.

- И тези неща идват от катастрофирали космически кораби? - попита

Джеферсън, който имаше чувството, че ще гръмне от изумление. - Исусе!

- Няколко - уточни Бийл - са били свалени с ракети. Отговорност на други

президенти. Едно HЛO се е сблъскало с частен самолет в ураганна нощ над Индиана.

Ще видите, че са обозначени с щата, в който са намерени, и деня, месеца и годината,

когато са придобити. Имаше и седем други, които се саморазрушиха след известно

време, но това отново е било, преди да встъпя в длъжност. Всички записи, кораби и

тела са държани някъде другаде... - Бийл се обърна към Итън. - Над тези вещи са

работили най-добрите налични умове, което не е лесно предвид нивото на сигурност,

което се изисква. Не смятаме, че някое от тези е оръжие, но ти дали ще си на същото

мнение?

- Трябва да се приближа повече - каза миротворецът.

Президентът отвори една от вратите и той изкуцука през нея без чужда помощ.

- Елате и вие, ако искате - Покани Дейв, Оливия и Джеферсън. - Дойдохте чак

дотук... направете още няколко крачки!

Те влязоха. Бийл ги последва и затвори вратата, но нито Деримън, нито Уинслет

показаха желание да ги последват. Итън огледа предметите.

Нямаше представа точно какво е всеки един от артефактите, но не долови

пригодна за военни цели енергия.

- Може ли да ги докосна?

- Ако ти не можеш, то кой? Вземи например онази буца- FL12255. Но преди това

си помисли за някакъв земен материал- текстура, кожата на нещо... каквото и да е.

Давай.

Итън визуализира водата, както я помнеше да се надига от дъното на плувния

басейн в „Пантър Ридж“. Когато положи ръка върху парчето метал, то се превърна в

локва течност с цвят на желязо. Когато дръпна пръсти, то се стегна в първоначалната

си форма.

„Прах“ - помисли си той и щом поднесе ръка към предмета, той се превърна в

подобна на пудра субстанция с цвят на желязо. Щом допирът прекъсна, отново се

върна към формата си... това, както миротворецът осъзна, беше трансмутабелен

материал, настроен към мислите на онзи, който има физически контакт с него.

- Мили Боже! - промърмори тихо Оливия.

Итън вдигна металната сфера. По повърхността й минаваха поне дузина ръбчета

на сглобки. Беше тежка, но не толкова, че да не можеш да я държиш с една ръка.

- Балансирай я на върха на пръста си - предложи Бийл.

Изглеждаше твърде неудобна за целта, но Итън опита да я вдигне на показалеца

си. Сферата трябваше да падне, това не се случи - стоеше си стабилно и беше

напълно безтегловна. След още няколко секунди се издигна на три инча над пръста

му и увисна там. Завъртя се плавно. Различните й сглобки започнаха да се отварят и

затварят в бърза последователност и безшумно и внезапно в стаята се появи шести

посетител.

Беше изправен, слаб и висок, на ръст над седем фута, на вид- мъжки хуманоид