Робърт МакКамън - Границата

като най-изумителните и скъпи фойерверки, взривявани някога в нощното небе над

Ню Идън. Магията разкъса обхванат от син огън кораб на мъглявите на парчета,

сипещи се от височина две хиляди фута, но Джеферсън въпреки това остана скован

от почуда.

Внезапно останалите три кораба на мъглявите левитираха право нагоре в

облаците - движеха се безшумно и със скорост, на фона, на която земните летящи

машини бяха като безмоторни играчки. Битката продължи с размяна на изблици

пламък, но осакатеният хеликоптер се озова извън линията на огъня. Нилсен спусна

плазовете и свали „Кестрел“- а към земята, а крайната им цел се намираше само на

няколко мили.

Гарет беше сторил за пътниците всичко по силите си. Върна се в пилотската

кабина, докато Дейв помагаше на Итън да седне и му закопчаваше коланите.

- Дръж се! - наложи се да извика Дейв: нахлуващият през счупените прозорци

вой на двигателите беше оглушителен. Знаеше, че това е глупаво изказване, но

нямаше идея какво друго да предложи; Итън се потеше и трепереше, очевидно

изпитваше ужасна болка и...

- Да, така е - каза миротворецът, - но ще издържа.

Дейв и Оливия също се закопчаха. С приближаването си към земята

хеликоптерът започна да вибрира и да вие още по-силно. Вдигна облаци прах.

Джеферсън си каза, че няма начин тази простреляна птичка да се върне обратно в

Бялото имение - когато и където докоснеше тя земята, там щеше да остане

прикована задълго, освен ако не разполагат с друг хеликоптер или самолет, който да

използват. Но нямаше намерение да мисли за това в момента. Беше част от отбора и

не възнамеряваше да се отказва от Итън.

- Готови за приземяване! - обади се по интеркома Гарет, усилил говорителите на

пълна мощност. - Не знам как ще кацнем, така че се дръжте здраво!

Хеликоптерът се спусна надолу. Перките му издухваха праха във всички посоки.

Пилотът показа майсторството си, като кацна само с леко поклащане.

- Лесна работа! - заяви с ясно различима облекчена въздишка. - Право в

десетката, господин президент!

Двигателите замлъкнаха, перките спряха да се въртят, а екипажът отвори люка и

спусна стълбичката. Първи в прашния мрак излезе оцелелият войник, който огледа

всичко наоколо през чифт очила за нощно виждане и след това зае позиция, за да

може да открие огън по възможните заплахи. Преди по стълбите да се спусне, който

и да е друг, Дейв поспря да вземе карабината на мъртвия пехотинец и пъхна

пистолета му в колана на джинсите си. Деримън, блед и разтърсен от полета, понечи

да възрази, но Бийл се обади:

- Предай на старшина Суарес, че този човек излиза от хеликоптера въоръжен и с

мое позволение!

Лицевият тик на президента се бе върнал и той също бе доста пребледнял, но

гласът му се оказа изненадващо силен. Деримън слезе да изпълни нареждането, а

Уинслет го последва.

- Облегни се на мен - предложи Дейв на Итън.

Миротворецът отвърна:

- Мога да се движа и сам, благодаря!

Налагаше се, макар че болката го гризеше от дузина контузии. Можеше да

върви, но само с бавно куцукане. При слизането по стълбите Оливия му предложи

ръката си и той се хвана за нея само за да не изгуби равновесие.

След това всички те - Итън, Дейв, Оливия, Джеферсън, президентът, Деримън,

Уинслет и старшина Суарес - застанаха насред равнината, ширнала се сред околните

хълмове, очертавани от огъня на експлозиите и огнените проблясъци сред облаците

над главите им. Итън забеляза, че към битката се насочват все повече мъгляви и

горгонски кораби. От всички посоки с висока скорост прииждаха цели техни

флотилии. Взрив със силата на дузина свръхзвукови тътена разтърси небесата и

накара всички в групата да изкривят лица. Видяха - на мили над равнината - под

нивото на облаците да пада ранен горгонски кораб, пронизан от грейнала в червено

рана. Удариха го още дузина сфери на мъглявите и той се залюля в северна посока по

несигурен и навярно къс курс.

Президентът решително закрачи встрани от хеликоптера Останалите пътници го

последваха. Двамата пилоти останаха при машината си. Итън се съмняваше, че биха

били в състояние да ремонтират „Марин Уан“, но навярно щяха да опитат всичко по

силите си. Той последва останалите, пристъпвайки между Дейв и Оливия като

състарен човек, какъвто внезапно се усети, а Джеферсън вървеше малко по-назад от

лявата му страна.

Бийл измина около седемдесет ярда и спря. Гледаше само към плоска равнина,