Робърт МакКамън - Границата

дребен бандюга, който смяташе, че всички на света ще измрат, преди да му дойде

ред, и тази мисъл го бе крепила досега.

Гарет отвори едно от шкафчетата и извади аптечката. Сред находките вътре -

дезинфекциращо средство за ръце, руло еластичен бинт, ножици и тампони срещу

ухапвания от насекоми имаше и пакетче обезболяващи. Извънземният поклати глава

не, не, не искаше да поглъща химикали - но мъжът и жената го убедиха и той изпи

две таблетки с чаша вода. Уинслет също поиска две, макар че не изглеждаше да е

контузен, и Гарет се подчини. Когато попита президента дали и той има нужда,

получи следния отговор:

- Не, по дяволите, просто карай тази кранта!

Гарет реши, че за момчето - или за съществото, което приличаше на момче -

може да се направи още нещо и набързо измайстори от ластичните бинтове

презраменна превръзка. Възможно беше извънземното да изпитва повече неудобства

с нея, но така поне счупената му ръка нямаше да се подмята насам-натам.

- Нека го изпробваме - каза и се обърна към мъжа с бейзболната шапка: -

Помогни ми да му го сложим. Полека с ръката... леко... леко!

Успяха да поставят ръката на Итън в превръзката. Дъхът на хлапето изсъска

между зъбите му. Болката беше ужасна, но с нея щеше да се справи поне докато

съумяваше да остане в съзнание. Замисли се каква голяма част от живота на хората

включва болка: тя беше постоянен спътник на съществуването им - или физическа,

или душевна. За да обитават такива крехки тела, хората несъмнено бяха силни -

много по-силни духом, отколкото телом, и онези, които изглеждаха най-слаби,

можеха да се окажат с най-силна воля и сърце. Това беше и причината да го

привлича именно това тяло - момчето се бе държало за живота с такава страст! Сега

обаче, осъзна Итън с голяма увереност, тялото беше понесло критични щети и

времето му изтичаше. Можеше да поддържа в движение повредените системи, да

кара контузените дробове да дишат и сърцето да изпомпва кръв през мъртвата плът,

но не можеше да поправи фрактурите - лявата му ръка беше безполезна.

Имаше и още нещо, притеснително дори за него. Каза, настръхнал целият:

- Отново ни догонват.

- Колко са? - попита Дейв.

- Другите четири на мъглявите. И... горгонските кораби също се приближават

много бързо. Мъглявите ще са... вече са тук- уточни той. - Съпровождат ни по два от

всяка страна.

С тръпка на ужас Джеферсън дръпна завесата настрани, за да надникне навън. В

мрака не се забелязваше движение, нямаше светлини - нищо. Хеликоптерът креташе

по курса си на югозапад.

- Пуснете ме! - помоли Итън Дейв и пилота. - Трябва да стигна до прозорец! Те

ще...

Бойните кораби откриха огън.

Само че стрелба започнаха не мъглявите, а горгоните и техни мишени бяха

именно четирите черни кораба. Внезапно от облаците изникнаха стотици яркосини

светкавици и удариха мъглявите и от двете страни на хеликоптера. Навсякъде

наоколо засвяткаха сини експлозии и взривове от трепкащ пламък. Миг по-късно

грейнаха стотици червени снаряди - ответният огън на мъглявите. „Марин Уан“ се

намираше точно в средата на битката.

Огнени червени сфери и светкавици от синя светлина се кръстосваха в небесата.

Взривовете отекваха в нощта, която вече не беше тъмна. В трепкащата светлина на

експлозиите ясно се виждаха масивните кораби на мъглявите, но горгоните се

намираха високо в облаците и оставаха скрити. Нилсен стрелкаше хеликоптера през

турбуленцията на извънземната престрелка. През прозореца, чиято завеса бе

дръпнал Джеферсън, Итън видя червена сфера, която пропусна първоначалната си

мишена и връхлетя върху машината им. Разполагаше с част от секундата за реакция

и времето му стигна със замах на показалеца си да избие прозоречното стъкло навън

и със завъртане на китката успя да отбие сферата встрани, така че тя изцвърча на

косъм от опашната перка на хеликоптера.

- Кацай! Кацай! - крещеше Деримън, но в района нямаше подходящо за

приземяване място.

Някои от сферите и енергийните лъчи пробиваха черни кратери в земята под тях

и вдигаха във въздуха пера от отломки колкото камион. Хълмовете и от двете страни

на хеликоптера се гърчеха и сриваха и от тях изригваха въртопи прахоляк. Макар и

ужасен, Джеферсън остана очарован от гледката на стотиците бляскави следи и

копия извънземна огнева мощ, битката притежаваше обезоръжаваща красота, досущ