Робърт МакКамън - Границата

Идваше от югозапад. Миротворецът се чувстваше така, сякаш пред слънцето

току-що е преминал буреносен облак. Не биваше да запази новината си в тайна.

Изправи се толкова рязко, че двамата пехотинци веднага вдигнаха колтовете си и

застанаха нащрек. Итън се наведе към ухото на Деримън и заяви:

- Приближава кораб на мъглявите. Много бързо, от югозапад. Ще пристигне

преди...

Канеше се да каже „да свърша да говоря“.

Но този път не беше пресметнал добре.

Отдясно в кабината шурна ужасно ярка червена светлина, която превърна

спуснатите завеси в тънка оризова хартия. Итън успя да различи в спектъра на

излъчването вълни от по-тъмночервена, почти виолетова енергия, която накара

въздуха да заблести и да се раздвижи. Обшивката на хеликоптера започна да пука и

да цвърчи.

Последвалият мощен удар събори Итън и го запрати напред. Той се блъсна във

вратата на пилотската кабина. Вкуси кръв, видя звезди, които не принадлежаха на

тази вселена, и усети смазваща болка в лявото си рамо и по протежение на ребрата от

същата страна. В същия миг, докато се бореше срещу късото съединение в мозъка си

и потапянето в мрака, осъзна, че хеликоптерът сякаш е бил хванат от гигантска ръка,

която забавяше движението му. Всички останали пътници, за щастие, бяха със

закопчани колани, с изключение на единия пехотинец, разкопчал се, когато Итън се

изправи - той също бе запратен напред като кукла без кости и се беше ударил в

стената. Лежеше на безформена купчина до извънземния.

Настолната лампа беше литнало смъртоносно оръжие заедно с всичко друго,

което не беше закрепено с правителствен образец винтове и болтове. От бара

хвръкнаха кутии с безалкохолни, които - същински гюлета - щяха да обезглавят

някого, ако барчето не беше обърнато в другата посока; в случая се забиха в корпуса

на четири фута встрани и експлодираха. Оливия имаше чувството, че коланът я

разрязва надве. Дейв остана без дъх и в пристъпа си на паника се почувства така,

сякаш се дави под вода. Блъснат напред и после хвърлен назад, Джеферсън писна, а

от болката костите му подскочиха в ставите.

В течение на следващите шест секунди вътрешността на „Марин Уан“

въплъщаваше същински кръг от ада и всеки изживяваше своето собствено малко

страдание. След това, в последвалата вцепенена тишина, хеликоптерът започна да се

забавя рязко... и още повече... и накрая остана неподвижен в плен на яркочервения

лъч, макар че и главната перка, и тази на опашката продължаваха да се въртят.

Турбодвигателите виеха и бяха напът да се разпаднат на парчета, а по корпуса на

„Кестрела“ започнаха да се появяват пукнатини от вибрациите им.

Итън се надигна на колене. Вече не представляваше един цялостен механизъм.

Някои от костите в тялото му бяха счупени. Лявото му рамо гореше от болка и не

искаше да се подчини на командата за движение. Беше си прехапал долната устна и

тя кървеше. Около него във въздуха блещукаха яростни вълни от енергия, видими

само за преобразените му извънземни очи. Хеликоптерът се разтресе още по-силно

от носовата кабина до перката на опашката, а двигателите виеха с пресекващо

отчаяние - лъчът започна странично да придърпва машината през небесата.

Итън знаеше, че това е наричаният от хората „тракторен лъч“. Опита се да се

изправи и не успя. Двигателите на хеликоптера стенеха така, все едно хиляди нокти

дерат по стофутова черна дъска. Зад вратата на пилотската кабина дрънчаха и

свиреха аларми и Итън чу механичен женски глас да повтаря:

- Внимание... внимание., внимание... - но дори и машината явно не знаеше за

какво трябва да се внимава.

Дали пилотите бяха в съзнание и изобщо бяха ли още живи?

Извънземният стана с олюляване, залитна към десния борд на хеликоптера и

дръпна завесите от най-близкия прозорец. Лъчът го заслепи. По-скоро долавяше,

отколкото виждаше огромния черен боен кораб на мъглявите на около двеста ярда

разстояние, самият той - виснал неподвижен, докато ги придърпваше към корема си.

По лицето на Итън бликна пот и миротворецът отново за малко да пропадне в черно

езеро. Гърбът му... дали и там имаше нещо строшено? Едва успяваше да стои прав.

Трябваше да действа бързо, преди да припадне, хеликоптерът да се разпадне на

парчета или мъглявият кораб да ги погълне.

Насочи десния си показалец към прозореца. От пръста му се откъсна светещ в