Робърт МакКамън - Границата

на Воуп. Пронизваше я с куршум след куршум, а съсипаното лице на горгона се

гърчеше и кривеше, едното око изскочи от орбитата и носът се превърна в дупка,

през която пулсираше отвратителната извънземна тъкан.

Воуп се обърна и побягна към стълбите, влачейки ръката с шиша по пода.

Двамата агенти, редом един до друг, го последваха с бърза крачка и не спряха да

стрелят по олюляващия се и бягащ пред тях пришълец.

Някъде отдолу се разнесе ехо от пронизващ слуха писък, което ги принуди да

застинат намясто, вцепенени от звука. Дейв н Джеферсън усетиха остра като нож

болка в тъпанчетата си и гръбначните им стълбове се превърнаха в колони от огън.

Парализиран, Дейв осъзна, че каквото и да става там, долу, не върви на добре. Воуп

се измъкна по стълбите и двамата агенти предпазливо го последваха.

Откъм етажа на гаража се разнесе трясък на метал и подът отново се разтресе.

Джеферсън изкрещя:

- Аз съм нагоре! - и хукна към другото стълбище в далечния край на коридора,

намислил да остави колкото се може повече пространство между себе си и

неизвестното чудо, което атакуваше нивото отдолу.

Дейв го остави да се отдалечи. Негова главна грижа бяха приятелите му.

Повторен отглас от писък се търколи нагоре по стълбите и бликна в коридора. Този

път болката в тъпанчетата и гръбнака беше толкова силна - все едно палеха нервите

му с горелка, - че биячът се блъсна в стената и притисна длани към ушите си.

Залитна в най- близката стая с намерението да потърси приятелите си и все някакво

прикритие.

* * *

В гаража писъците на горящото чудовище кънтяха пронизително, достатъчно

силни да нарежат мозъка на лентички и да разрушат всякаква воля за съпротива.

Човешките сетива на Итън бяха смазани, изпитваше също толкова силна болка,

колкото и мъжете, проснати почти в безсъзнание около него. Усети подът да

потръпва, когато съществото се потътри към тях, изпънало нокти и да нацепи с тях

всяка плът, която успее да докопа.

Писъкът на звяра секна, но отзвукът му още поддържаше кладата в тялото и ума

на Итън. Войниците и агентите бяха напълно безпомощни. Момчето с огромно

усилие се пребори да се изпрани на колене, едва гледаше през кървавата мъгла в

очите си. Чудовището почти беше стигнало до защитниците, макар че гърдите му

горяха и на земята се стичаше втечнена плът. Итън си помисли, че то ще разкъса

човеците, а и неговото собствено тяло, без значение колко много го искаха жив

горгоните.

Миротворецът протегна и двете си ръце напред в последен опит да изпари

съществото.

През разтърсващата и мъчителна болка осъзна, че зад гърба му стои някой.

Извърна глава и видя към него да се олюлява съществото, което разпозна като

Джак Воуп, само че покрит с изкуствена кръв и с почти съсипана човешка маска.

Ръцете на горгона бяха с неравна дължина и от петниста плът, която висеше от

ръкавите на окървавената му тениска и се влачеше по пода. Променяха се oт прилика

с човешка плът и човешки ръце до маса от шипове и изкривена змийска глава и

обратно.

Итън откъсна очи от гротескната гледка. От прицела на двете си длани изстреля

бели торпеда от енергия към главата на чудовището, която вече се беше надвесила

над него. Стискаше зад зъбите си твърде човешки писък.

Главата на съществото избухна в пламъци и след това набъбна и се взриви, а

парчетата литнаха през смрадливия задимен въздух. Задните му крака се подгънаха и

безглавото тяло рухна върху един от минивановете и джипа, смазвайки и двете

превозни средства.

Една от удължените ръце на Воуп имаше на края си човешка китка с шест пръста

и два палеца, а другата все още я красеше змийска глава. Ръката подскачаше като

умираща риба, докато увреденият мозък на горгона се опитваше да й нареди да

сграбчи Итън за врата.

В този момент от отсрещната страна на разбития гараж се появиха четири

призрачни силуета. Седем фута високите, жилести войници на мъглявите добиха

плътност за един удар на сърцето и онзи, който премина първи, стреля с бластера си

без колебания. Двойка огнени топки прелетяха над Итън и улучиха Воуп в средата на

туловището. Момчето се обърна да види как горгонът пада, пламнал със заслепяващ

червен огън и разкъсан почти надве, но точно преди тялото да тупне на пода, то

започна да трепка и да избледнява, а когато докосна земята, вече беше почти

прозрачно. След него остана само тъмна аура с едва забележим отпечатък от силуета,