Робърт МакКамън - Границата

стълбите тъкмо се появяваха още войници. Те спряха, за да стрелят с карабините си

по звяра, и макар че куршумите избиваха струйки извънземна кръв, дори не забавиха

крачките му.

Преди съществото да успее да извърши следващата атака, миротворецът се

прицели, изпънал напред и двете си ръце. С концентрирана мисъл, която проряза

болката, той изпрати в посока на чудовището и с почти светлинна скорост светкавици

от пукаща енергия и хиляди огнени торпеда, които само той виждаше. Улучи

противника си в гърдите, мястото незабавно почерня и хлътна, след това избухна в

пламъци. Тварта се олюля заднешком, опашката й се стовари върху единия миниван

и го запрати срещу отсрещната стена на няма и дузина фута от Итън и останалите.

Както гърдите му горяха, чудовището нададе поредния високочестотен писък, чиято

сила бе почти като физически удар, който запрати момчето обратно на пода и

преустанови стрелбата на карабините, които мъжете на стълбите изтърваха.

През мъглата от болка и напрежение Итън видя звяра отново да се олюлява

крачка напред, а от гърдите му капеха парчета горящо месо. Идваше да смаже него и

останалите и извънземният не можеше да се фокусира, за да се бори с неземния

писък, който го смазваше. Въпреки това се опита да се изправи на колене, да насочи

силата си към прииждащото чудовище, а писъкът продължаваше, взривявайки още

лампи по тавана на гаража.

* * *

В коридора на горното ниво Джеферсън каза едно-едничко нещо на Дейв:

- Бягай!

Лицето на Воуп се надипли, сякаш маската му щеше да падне всеки момент. За

времето, нужно на Джеферсън да изрече предупреждението, дясната ръка на горгона

се превърна в петнисто, люспесто нещо, нашарено с черно и кафяво. Ръката вече не

беше ръка, а жълт шиш, покрит с по-малки черни шипчета - всяко назъбено и

гърчещо се.

Воуп направи две крачки към жертвите си и смъртоносният крайник се изстреля

напред, а Джеферсън и Дейв отстъпиха. Пасторът видя ръката да се удължава и

шишът да се насочва към гърдите му със зловеща сила. Осъзна, че дори ако се обърне

да побегне, ще бъде пронизан в гърба...

... и след това вратата на 2А се отвори помежду им и прихвана ръката на горгона,

а шишът се заби в дъската сред порой от дървени трески. Излизащият от стаята таен

агент изпищя ужасено, тъй като извънземното оръжие на косъм бе пропуснало да

разсече гърдите му. Мъжът имаше секунда да осъзнае опасността, да обърне

карабината към съществото и да пусне три изстрела към областта, където би се

намирало сърцето, преди лявата ръка с черната си змийска глава и метални зъби да

го сграбчи за главата и да я схруска. Вътре в стаята Хана видя мозъка на младежа да

се изплисква и като олимпийски атлет се гмурна в банята, където заключи вратата и

дръпна завесата на душа, за да се свие във ваната.

Между Дейв, Джеферсън и Воуп се отвориха още две врати и предупредени от

изстрелите, агентите излязоха от стаите си с готови за стрелба оръжия.

- Убийте го! - изкрещя Дейв.

Единият агент се смръзна намясто при вида на същество, чиито ръце се гърчат

като змии по коридора, но другият успя да вкара два куршума, които избиха парчета

от челото на Воуп. По лицето на извънземния рукна нещо, напомнящо на вид

човешка кръв. Изстрелите бяха разкрили вътре в раната пулсиращ и зловещ орган,

досущ обезформени кокалчета на поразена от проказа ръка, която свива и отпуска

юмрук.

Пронизващата ръка се отдръпна и сега отново се стрелна напред към мъжа,

пробил дупки в челото на Воуп, но човекът се оказа по-пъргав и сръчен от

нещастниците, които Джеферсън видя изклани във Форт Колинс. Той отскочи

встрани и шипът отново се стовари върху вратата зад гърба му. Другият агент успя да

се вземе в ръце и започна да стреля със собствената си карабина от разстояние едва

няколко крачки. Куршум удари долната челюст на Воуп и я откъсна, друг го прониза

в гърлото и трети отлепи парче от лявата му буза. Змиеглавата ръка замахна още

докато ръката с шиша се оттегляше, но и от мястото, където стояха по-назад в

коридора зад защитата на двете карабини, Дейв и Джеферсън забелязаха, че Воуп не

се контролира добре. Металните зъби на змиеглавата ръка се забиха в целотексовите

плочки на тавана и ръката с шиша не се прибра изцяло, а остана просната на

бежовия мокет като победен питон.

Първият агент от „Сикрет сървис“ отново откри огън, този път с прицел в главата