Робърт МакКамън - Границата

изстрел, и тя беше изкарала Дейв от банята, където отиде да си налее вода.

- Сейбър Четири Осем - каза мъжът в комуникатора си. Какво става, Джоунси?

- Имаме код Червено на Ниво две - дойде кратък и притеснен отговор. - Някакъв

пробив. Засега нямам подробности.

- Тъй ли - промърмори Дейв.

- Не мога да говоря. Тръгвам - каза мъжът в другия край на комуникатора.

Пазачът в стаята отвърна:

- Прието.

- Пробив ли? - Дейв усети подът отново да потрепва. - Каквото и да е влязло

вътре, ще да е голямо.

- Просто се отпусни. Заповедите ни са да не мърдаме оттук.

- Да се отпусна ли? Да не си луд ? Кога ще ми доведеш някого, който е в

състояние да ме изслуша?

- Сър, сега не е моментът да...

- Точно сега е моментът! - Дейв тръгна към вратата и пазачът замахна с дулото на

карабината към лицето му. Биячът надникна с отвращение в цевта, а после със

същото изражение - и в очите на мъжа. - Излизам да видя какво, по дяволите, става.

Ако искаш да дойдеш, чудесно. Ако искаш да ме гръмнеш, давай сега, понеже това е

единственият начин да ме задържиш в тази стая.

- Сър, имам ясни заповеди! - войникът сложи пръст в спусъка.

Разлюля ги нова вибрация. Алармата продължаваше да вие.

Дейвид каза:

- Стреляй, щом се налага!

Пресегна се да завърти ключалката на вратата, която пазачът беше заключил, и

младият, решителен агент от „Сикрет сървис“ пристъпи пред него с карабина, все

още прицелена в главата му. Дейв изпита желание да го удари, но веднага щом

вдигна юмрук, си помисли, че най-вероятно ще бъде гръмнат - не смъртоносно, а в

крака или рамото, и това незабавно ще го извади от играта.

От комуникатора на агента се разнесе глас:

- Майк, код Червено на Ниво две. Нуждаят се от пушки! Слизай веднага долу!

- Пазя един от новодошлите.

- Отменям заповедта. Остави ги заключени и идвай насам!

- Няма да ме заключиш! - възпротиви се Дейв. - Няма начин! Ще разбия

проклетата врата!

- Прието - агентът свали комуникатора си, но задържа карабината прицелена. -

Отстъпете назад, сър!

- Ще мина през тази врата по един или друг начин! Кълна се, ще я разбия.

Застреляй ме намясто, щом трябва.

Младежът се поколеба, а гладко избръснатото му лице остана безизразно. След

това, разкъсван от противоречия, внезапно направи гримаса:

- Дявол го взел! Трябва да си човек, толкова дяволски упорит си! - С тези думи

отключи вратата. - Може да ме пъхнат в карцера заради това, но ела, само не ми се

пречкай в краката!

Излязоха в коридора, където откриха, че Джеферсън Джерико е използвал

уменията си, за да убеди своя пазач да го пусне от 1А. Джеферсън и младежът тъкмо

излизаха през вратата. Дейн предположи, че и вторият пазач също е бил уведомен за

нуждата от оръжия, и мръсникът не е искал да остане в стаята, която е усещал като

място, готово да се разпадне по шевовете.

Двамата пазачи се втурнаха по коридора.

- Какво става? - надвика Джеферсън писъка на алармата.

- Някакъв пробив на долното ниво.

- Пробив ли? Какво е влязло?

- Не знам. Каквото и да е, от него подът се...

Дейв мерна странно движение, един вид изкривяване на въздуха отляво на

Джеферсън и на около осем фута по-нататък по стълбите. Целият настръхна.

Неизвестен звук надмогна писъка на алармата и отекна от стълбите и по коридора и

накара и двама им с проповедника да се присвият от болка.

От трепкането на въздуха се оформи туловище.

Беше едър мъж, масивен и широкоплещест, макар скулите му и мъничките

абаносови очета да бяха хлътнали от недояждане. Имаше сплъстена, дълга до

раменете коса и двумесечна набола брада. Носеше тъмносиня риза, сиви панталони и

мръсни черни маратонки.

Воуп каза безизразно:

- Дойдох за момчето, но имам разрешение да позная екстаза, като първо ви убия

и двамата.

* * *

Когато чудовището прекрати звуковата си атака, Итън се надигна на колене.

Тялото му гореше, беше му трудно да се съсредоточи над болката и усещането, че

мозъкът му всеки момент ще гръмне. Видя чудовището да пристъпва напред,

приведено под ниския за него таван. Триъгълната му глава разби още няколко

лампи, а раздвоената опашка метеше напред-назад по цимента, като този път удари

маслените филтри и ги запрати срещу рафтовете, където се съхраняваха

акумулаторите.

Войниците бяха парализирани, неспособни да вдигнат оръжията си. Джаксън

лежеше на земята заедно с Деримън и генерал Уинслет, всички в агония. На