Робърт МакКамън - Границата

- Действай! - нареди му Деримън решително.

Прошарените с червени капиляри бузи и нос на Уинслет говореха за вече близко

запознанство със запас от замайващо мислите уиски. Униформата и постът му не го

опазваха от ужасите на нощта.

Той поде с очевидно усилие и неприязън към заповедта:

- Бил съм там - каза, втренчен в бежовия мокет. - Базата беше евакуирана преди

две години. Охранителната система трябва да се е включила автоматично. Тя също е

захранвана от извънземна технология, така че все още действа. Мястото е добре

запечатано. Всякакви опити за проникване ще задействат защитни механизми, които

в крайна сметка ще взривят цялата С4. Под нея има заровена ядрена бомба. Не

разполагам с код за отваряне на комплекса. Вицепрезидентът имаше такъв.

Министърът на отбраната имаше, но доколкото знам, самолетът му беше свален над

Вирджиния. Комсъставът и учените в изследователската система притежаваха карти

за свободен достъп. Те всички са безследно изчезнали.

- Президентът също има достъп - настоя Итън.

- Така е. Кодът ще те вкара в базата, но за да влезеш навътре, разпознавателният

скенер на всяко ниво изисква пръстов отпечатък.

- Смятам, че трябва да вляза вътре и да видя какво има там. Както питах и преди,

дали мога да предложа тази идея на президента?

Деримън и военният се спогледаха и Итън разбра истината.

- Президентът не е добре, така ли? Нещо, свързано с психическото му състояние?

След кратко колебание Деримън уточни:

- На периоди е. Опита се да извърши самоубийство двукратно. Веднъж миналата

седмица, със сънотворни. Той... не знае пълната история за случващото се. Пазим я в

тайна от него, за да не се влоши окончателно. Първата дама също участва в лъжата.

- И единственият начин да се влезе в изследователската част на С4, без да се

задейства системата за защита, е неговият отпечатък... - Миротворецът не задаваше

въпрос, а правеше констатация.

- Точно така. Не можем да рискуваме президентът да напусне тази база. Ще

полудее, ако разбере истината, а имаме нужда от него... като символ, ако не друго.

Снабдяваме го с фалшиви военни новини. Обнадеждаващи новини, Итън, за да

крепим разума му... - Деримън отново се изправи. Разговорът беше приключил.

Нареди на Джаксън: - Вие двамата останете с нашия посетител Не си затворник,

Итън, но бихме оценили жеста, ако се самоограничиш в рамките на тази стая, докато

не се организираме.

Итън обаче осъзна, че долавя друго смущение - нов набор хармонични подписи,

от които извлече умствен образ. Човешкото му сърце се разтуптя.

- Трябва да ви кажа... горгонските кораби се събират, но поддържат дистанция...

и има два... три... четири бойни кораба на мъглявите, които заемат позиция на

деветдесет... осемдесет и девет мили на юг. Не малки разузнавателни катери.

Истински бойни кораби са. Много големи.

- Благодаря за новините - гласът на Дериман пресекваше.- Може да ни потрябва

помощта ти при оръжейната зала, ако радарите ни не успеят да прихванат никакви

цели. Междувременно... добре дошъл в Бялото имение.

Двамата с генерала напуснаха стаята. Бенет Джаксън се настани в освободения от

Деримън стол, все още с пистолет в ръка.

Двамата с партньора му изглежда имаха желание да гледат, към каквото и да е

друго, но не и към извънземното, надянало тялото на човешко момче.

Итън използва възможността да се опъне на леглото. Нямаше нужда да затваря

очи - виждаше корабите на горгоните и мъглявите право пред себе си. Дали щяха да

се нападнат едни други, или да атакуват Бялото имение? Можеха да се сбият за него

в ролята на боен трофей, понеже едните нямаше да искат другите да се доберат до

него. Беше твърде ценен изследователски инструмент.

Всичко, което можеше да стори сега също като обикновен човек, беше да чака, и

за първи път в древното си съществуване се чувстваше абсолютно безпомощен.

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ

Итън внезапно се надигна с пламтяща синя сфера, засияла в ума му. Каза:

- Нещо се задава. Горгонско е... но не е боен кораб. По-скоро е оръжие.

Джаксън беше извадил комуникатора си още преди момчето да свърши с

обяснението.

- Амблър Седем Седем, тук е Джаксън. Чувате ли ме?

- Слушаме те, Бенет!

- Сър, Итън казва, че насам идва горгонско оръжие от неизвестен вид. От коя

посока се задава? - обърна се той към миро твореца.

- От юг. Изстреляно е от кораб.

Джаксън предаде информацията.