Робърт МакКамън - Границата

Итън следеше приближаването на синята сфера, която се ускоряваше над

пустинния пейзаж. Беше ярка и ставаше все по-ярка като миниатюрно слънце.

Пренасяше огромно количество енергия. Бойните кораби продължаваха да спазват

дистанции. Итън си представи прииждащото оръжие като изпитание на защитата на

крепостта. Осъзна, че е виждал и преди това ослепително синьо сияние и знае какво

представлява.

Изправи се, стряскайки и двамата си пазачи и карайки ги да насочат оръжията

към него.

- Автобусът вътре ли е? - попита. Разбра какво се очаква oт мисления отговор на

Джаксън „Не още“. - Вкарайте го вътре незабавно!

Агентът разговаряше по комуникатора с Деримън и не знаеше как да реагира на

тази команда или какво общо има автобус и с оръжието, което се носеше към тях.

- Изпускаме момента - заяви Итън. - Почти ни е достигнало Излизам, пуснете ме

да мина.

- Не, Итън, трябва да...

Миротворецът изблъска пазачите си встрани с две махвания с лявата ръка, от

която видя да се стрелва съвсем лек заряд от оцветено в сребърно електричество. И

двамата се блъснаха в стената отсреща с може би малко повече от предвидената от

Итън сила.

Пистолетът на Джаксън гръмна и куршумът се заби в тавана. Другия мъж тупна

шумно върху американските орли. Преди агентът да успее да се изправи на крака,

момчето вече беше излязло през вратата и се затича към стълбите.

Пронизителна аларма се задейства точно когато Итън се втурна по стъпалата

надолу към нивото на гаража. Не разбра, а и не се интересуваше особено дали я е

включило бягството му, или задаващото се оръжие. Видя войник, който беше заел

позиция в дъното на стълбището. Младежът вдигна автоматичната си карабина и зае

стойка за стрелба. Без да забави крачка, Итън го блъсна встрани и войникът се

пързулна по пода, а изтръгнатата от ръцете му карабина полетя в обратна посока.

Итън изтича по коридора с металните стълби и се втурна надолу. Алармата

продължаваше да вие - пулсиращ звук, който отекваше в стените на нивото на

гаража. Видя, че поне входът е бил затворен, но автобусът си стоеше отвън. Когато

стигна вратата на гаража, някой му извика и внезапно на пътя му излязоха войници,

които го хванаха и се опитаха да го съборят. Извънземният овладя силата си, понеже

не искаше да я развърти и евентуално да убие някого от тях.

- Чакайте! Чакайте! - извика, но те не искаха да го изслушат и преливаха от страх;

свалиха го на колене, един от тях опря карабината в главата му и точно тогава Итън

усети синята сфера да преминава над тях, ярка като светкавица в главата му и студена

като настръхване по гърба му.

Сети се къде е усещал същото и преди. Когато още вътре в момчето се криеше

под пикапа на паркинга на гимназията. Там, където сферата за кратко бе заляла

земята с лъчи, породени от най-тъмните дебри на горгонските умове, и след това

камионът и другите изоставени превозни средства на паркинга бяха...

Нещо се удари върху каменната плоча, която запечатваше Бялото имение.

Тътнещо ехо изпълни гаража. Всички звуци секнаха.

Войниците, които държаха Итън, го пуснаха стреснато и се втренчиха във входа.

Итън се изправи. Нещо масивно отново се блъсна в каменната стена. Алармата се

включи като писък на луд. Итън осъзна, че ако горгоните са в състояние да създадат

живот в рамките на секунди, за същото време са в състояние да програмират и цел в

този живот, а целта на този беше да разбие укреплението на хората.

Трети път тяло се удари в каменната плоча. От нея се вдигна прахоляк. Подът се

разтърси и колите подскочиха. В далечния край на гаража нещо изпука и се счупи.

Тук и там се задействаха комуникатори, далечни гласове настояваха за подробност.

Разтърсването в тази зала бе усетено в цялата планина, на всички нива. За пореден

път върху каменната порта се стовари огромната мощ. Чу се изпукване като счупване

на дръжка на метла. Разхвърчаха се парчета камък и се хързулнаха по цимента.

- Покажете ми картина! - извика глас от комуникатора. Какво става?

- Нуждаем се от огнева мощ на Ниво две - обади се Джаксън. Итън се озърна и

забеляза, че той е застанал точно зад гърба му с комуникатор и пистолет в ръце. - Код

Червено на Ниво две. Прати ни пушкала, Ръсти!

Итън бе връхлетян от нов образ в мислите си - четирите големи кораба,

нашарени с петна, набираха скорост.

- Горгонските кораби атакуват - каза на Джаксън, който предаде информацията,